Търсят подкрепата на Манолова срещу добив на злато 

Омбудсманът Мая Манолова се срещна с граждани от региона на Кюстендил, които я сезираха заради множеството проекти за търсене, проучване и добив на метални полезни изкопаеми на територията, на която живеят, както и в района на Босилеград, Република Сърбия.  
Те алармираха, че ако не бъдат предприети отговорни и незабавни действия от българските институции, ще се създаде риск от сериозно увреждане на водите, почвите и здравето на хората, което би предизвикало екологична катастрофа в Кюстендилско.
Гражданите настояха за трансгранична оценка за въздействието на околната среда, заради замърсяване на граничната река Драговищица от мината в Сърбия, което даде повод за множество протести на жителите от населените места и от двете страни на границата през м. декември 2018 г. и януари т.г.
Те поискаха от Манолова да организира среща с министъра на околната среда и водите Нено Димов за поемане на ангажименти по стриктното прилагане на Конвенцията от Еспо (за трансгранична оценка на въздействието) по повод проектите за разкриване на нови две златодобивни мини „Медголд – 1“ и „Медголд – 2“ в съседната държава, както и за пречистване на отпадъците от добивните и обогатителни дейности на мина „Караманица“, добиваща олово, цинк и мед. 
Гражданите се противопоставиха категорично срещу проучването и издаването на всички видове разрешителни за добив в мина „Злогош“ край Кюстендил, защото според тях това би застрашило питейната вода не само на  околните села, но и гр. Кюстендил. Те поискаха още преустановяване на работата на ВЕЦ „Пчелина“, поради несъвместимост с функциите на едноименния язовир, чието предназначение е за задържане на индустриалните замърсявания от района на Радомир и Перник. Допълниха също, че за унищожаването и нанасянето на екологични щети на защитена зона „Земен“ са сигнализирали прокуратурата. 
Гражданите настояха още и за незабавно спиране на дейностите за добив на злато чрез промиване в кюстендилския регион, които по думите им са незаконни, без разрешителни и оценка на въздействието върху околната среда. Според тях изкопаването на значителни земни маси в речните тераси нарушава речните режими и води до опасност от живачно замърсяване на цялата околност.
Те поставиха и въпроса за лошата административна практика, която допуска минните дейности за търсене и проучване в защитени зони да се осъществява без предварително приемане на планове за управление и оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие.