Да извървиш пътя на четник и да си част от възстановката на битка-истинска епопея. Така децата на Тутракан се запознават с героичното минало на предците си.
Особена чест и гордост за тях е да влязат в представителната мемориална чета „Таньо войвода“. За да стигнат до там обаче, те преодоляват куп исторически състезания и конкурси. Четниците в продължение на четири дни изминават пътя на участниците в Априлското въстание – проучват стратегическия план на четата, пресъздават слизането на брега край с. Пожарево, полагат клетва за вярност пред родината, съпреживяват епичната битка на Керчан баир.
Заслуга те да не учат само по учебник историята си е на общината. Местната власт в Тутракан по идея на кмета Димитър Стефанов отделя изключително внимание на популяризиране на културно-историческото наследство сред младите хора, поощрява ги и да се включват в патриотичните инициативи, които организира. Специални чествания има за националния празник, за 6 май – Деня на Българската армия, като сред най-мащабните е Националният събор-възпоменание по повод годишнината от Тутраканската епопея на Мемориален комплекс „Военна гробница 1916“.
През 2016 в Тутракан честваха 100-годишнината от епопеята със специална възстановка на събитията. Младите хора с особен интерес се включиха в историческото състезание, организирано от Ротари клуб и Исторически музей-Тутракан. Допълниха знанията си с автентични документи, фотоси, оръжие и военни униформи за паметните събития. Беше издаден и юбилеен луксозен вестник „Сто години освобождение на Добруджа“ и беше организира изложба „Добруджа в годините на Първата световна война“.
Историческият музей издаде пълен списък на загиналите на Добруджанския фронт през Първата световна война „Те загинаха за Добруджа“, „Героите на Тутраканската епопея“ и юбилеен художествено-документален албум „Добруджа във войните за национално обединение“. Почетен беше и героят на Тутракан – генерал Пантелей Киселов, като беше издаден неговият дневник.
Тази година, както и всяка през последните, малки и големи ще почетат отново паметта на героите освободители на крайдунавския град.
Българските бойци си връщат града в 33-часова битка
През 1916 г. на Балканите се преплитат интересите на т. нар. Велики сили, а Румъния съвсем неоснователно предявява претенции към Южна Добруджа и в избухналия конфликт между балканските държави се намесва с 500-хилядна армия срещу незащитения тил на България. Така Тутракан остава извън пределите на България. Румънците изграждат Тутраканската крепост – мощно военно-полево съоръжение, под ръководството на френски и белгийски военни инженери, наречено „Вердюн на Балканите“.
На 27 август 1916 г. Румъния се намесва в Първата световна война и на следващия ден започва военни действия срещу Австро-Унгария. На следващия ден Германия обявява война на Румъния и подканя своя съюзник България да направи същото. На 1 септември 1916 г. това е сторено с Манифест на цар Фердинанд, подписан от всички министри.
Боевете при Тутракан на 5 и 6 септември 1916 г. ознаменуват една от най-важните и значителни победи на българското оръжие в аналите на Първата световна война. Българските воини, съвместно и с германски отряд, водени от генерал-майор Пантелей Киселов, успяват да превземат крепостта само за 33 часа и на 6 септември той влиза в освободения Тутракан. От близо 45-хилядния румънски гарнизон само 3500 войници успяват да преминат реката.
Победата при Тутракан има решаващо значение за Трета българска армия и за изхода на коалиционната война срещу Румъния и е ключово събитие от световния конфликт на Балканите. Тутраканската епопея се превръща в един от върховете на бойната ни слава. Днес край града се намира най-голямото гробище от войните за национално обединение, където можем да се поклоним и запалим свещ в памет на загиналите. В мемориала вечен покой са намерили и победители, и победени. Днес, когато в съседните страни братските гробове са заравнени, ние тук отдаваме почит и поклонение пред хилядите загинали българи, немци, румънци и турци, посочват от общината. Неслучайно на паметника в мемориала са изписани думите „Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за техното отечество“.
