Пиесата на нобеловия лауреат Луиджи Пирандело „Хенри ІV“ ще видят премиерно варненци на 2 и 3 декември в рамките на VІІІ Коледни театрални седмици. Това е втората постановка в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ на Лилия Абаджиева след забележителната й сценична версия на „Фауст“ от Гьоте през 2011 г., първа постановка на тази творба в България.
„В пиесата Хенри всъщност няма име, той е един мним луд, който се представя за Хенри IV. Неслучайно Пирандело не му дава име, защото Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата личност, както и епохата, не са толкова важни. По-скоро става дума за един почти метафизичен образ на времето и една велика метафора, която звучи сложно, но се надявам, че ние сме намерили нейния верен театрален образ“, споделя Лилия Абаджиева.
„Това е историята на мозъка, историята на едно полудяване, което всъщност е привидно, маска пред другите, бягство от света. Загубил любов и приятелство в младостта, героят застива там някъде. Да остане в тази роля и да я играе вечно, е неговият абсолютно съзнателен избор. Хенри живее в този фантазъм, услужливо поддържан от приятелите, които достатъчно добре са го забравили през последните 20 години, за да го смятат наистина за луд. Тъй като действието се предхожда от събития, случили се преди 20 години, ние трябваше да си представим всички тези отминали събития, да изследваме по какъв начин работи чувството за вина. Ако избереш живия живот, уж живеейки го, дали наистина си жив? Или пък този, който остава верен на идеалите си, отказвайки се от живота, дали той всъщност не е е истински живият?“, пита с постановката си режисьорката.
В концепцията си тя обръща особено внимание на въпроса за времето, спомена, паметта. Предпочитайки миналото пред настоящето, героят на Пирандело става изразител на онзи копнеж по чистотата на младостта, който носи всеки от нас.
Сценограф на „Хенри IV”, както и на повечето постановки на Лилия Абаджиева, е Васил Абаджиев. Стоян Радев, който изгради един запомнящ се Мефистофел във „Фауст“ от предишната варненска постановка на режисьорката, сега се превъплъщава в образа на Хенри. Ролята на маркиза Матилда Спина е поверена на Веселина Михалкова; нейната дъщеря Фрида ще играе Цветина Петрова; младият маркиз Карло ди Ноли ще бъде Ненчо Костов; барон Тито Белкреди – Симеон Лютаков; доктор Дионизио Дженони – Васил Ряхов; Ландолфо (Лоло) – Пламен Димитров; Ариалдо (Франко) – Димитър Мартинов; Ордулфо (Момо) – Станислав Кондов; Бертолдо (Фино) – Константин Соколов.
Луиджи Пирандело е един от най-великите драматурзи на XX век. Нобелов лауреат за литература през1934 г. за смелото и брилянтно обновление, което налага в драмата, „за ролята му в разрушаването на старата сълзлива еснафска драматургия с позитивистка подплата”. На 12 години роденият в Сицилия автор пише първата си трагедия, която не е запазена. Под неговото перо излизат романи, разкази, стихове и около 40 пиеси. Трагичните фарсове, които е създал, често се разглеждат като предшественици на театъра на абсурда. Звучи странно, но именно благодарение на Мусолини творчеството му е представено в Лондон, Париж, Виена, Прага, Будапеща, Германия, Аржентина, Бразилия и му носи световна слава. Въпреки това писателят има постоянен конфликт с известните фашистки лидери, затова до края на живота си остава под строгия надзор на тайната полиция.
На български език са издадени много от книгите на Луиджи Пирандело, между които „Някой, никой и сто хиляди“, „Шест лица търсят автор“, „Покойният Матиа Паскал“, „Лиола“, „Падуански каскет“, „Избрани творби“. Последната му пиеса, поставена на българска сцена, е „Каквато ти ме искаш“ с режисьор Стефан Москов в Народния театър „Иван Вазов“ през 2015 г.
