Стотици творци изказаха съболезнования в социалните мрежи по повод смъртта на великата Татяна Лолова. От театралната и киногилдията, дълбоко покрусени от загубата, споделиха спомени и последни думи към голямата българска актриса. Някои от тях публикуваха снимки.
Актьорът Стоян Радев цитира мисъл на Лолова: "Няма нищо по-тъжно от тъжния човек. Няма нищо по-хубаво от това да имаш желание, настроение, да си усмихнат. Усмихнатият човек е красив човек, независимо от природните си черти. Един намръщен човек, дори да има хубави черти, не проличават". ТАТЯНА ЛОЛОВА ЗАВИНАГИ!", сподели артистът и добави фото със следния надпис: "От снимките на "Лили рибката" – изключителния ми шанс да се срещна с Нея!"
Естрадната легенда Васил Найденов избра да почете паметта на Лолова, като сподели своята песен "Клоунът", придружена от думите: "В памет на любимата Актриса Татяна Лолова, която вече е в Небесния театър".
"От днес сцените на НДК ще са малко по-пусти, по-тъжни и по-вглъбени без Нея!
Светъл път!", изразиха съболезнованията си и от НДК.
"Угасна СВЕТЛИНАТА! Няма я вече ВЕЛИКАТА ТАТЯНА ЛОЛОВА! Безсилен съм да промълвя… Няма думи с които да опиша преклонението и благодарността си за десетките ни екранни срещи… ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН, ОБИЧ МОЯ!" плаче тв водещият Драгомир Драганов, който сподели, че е съкрушен.
"Тя беше истински, важен, ценен и много обичан приятел на МГТ “Зад канала”! Но за нея не може да се говори в минало време! Татяна Лолова Е! Тя Е всичко онова, което хората учат цял живот! За нея само аплодисменти и дълбок поклон! И голяма усмивка!И силна прегръдка! Таня, светъл път", сбогуваха се колегите й от Малък градски театър "Зад канала".
"Загубихме Татяна Лолова – велик и неповторим артист, обаятелен човек и едно от най-ярките лица на хумора и сатирата. Тя завинаги ще остане в сърцата ни. Дълбок поклон!", простиха се от Дома на хумора и сатирата в Габрово и публикуваха Шарж на Татяна Лолова" от Борис Димовски от колекцията на Музея на хумора и сатирата.
"От днес на света ще има по-малко смях, доброта и талант. С изпълнени с тъга очи казваме сбогом на незабравимата българска актриса Татяна Лолова. Поклон пред всичко, което постигна и пред самата нея. Сбогом и светъл път! За нас беше чест!", сбогуваха се от Младежкия театър "Николай Бинев".
"Отиде си Татяна Лолова. Много ще ни липсваш! Обичаме те!", споделиха и от Театър 199.
"Велика! Неповторима! Вечна! Татяна Лолова винаги ще е с нас и сигурно вече ни се усмихва от един по-добър свят! Поклон пред паметта ти!, написа Христо Стоичков във фейсбука си – H8S Hristo Stoitchkov.
През декември 2019 г. Камата направи страхотен жест към примата на театъра и киното ни. Легендарният футболист връчи на достолепната дама "Златната топка", с която бе удостоен за най-добър футболист на света през 1994 г. Преди две години гoлямaтa бългaрcкa aктриca пoздрaви личнo Хриcтo Cтoичкoв зa прaзницитe и пoжeлa нa вcички приcъcтвaщи нa нeгoвaтa cрeщa c aвтoгрaф щacтливa и уcмихнaтa 2020 гoдинa. Кaмaтa oт cвoя cтрaнa връчи трoфeя, a публикaтa избухнa в aплoдиcмeнти.
"Излетя към звездите една широка усмивка, която озаряваше света и го правеше по-добър!", се казва в съболезнователния адрес на Театър "Българска армия" и Фондация "Академия Аскеер".
Ето какво споделят колегите на кино и театралната легенда:
"ТАТЯНА ЛОЛОВА
Носител на Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство през 2007 г.
Носител на Аскеер за ролята на Уини в „Щастливи дни“ от Самюел Бекет, постановка Гриша Островски, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ в категория „Водеща женска роля“ през 1992 г.
През 2006 г. Татяна Лолова е номинирана за наградата на Фондация Академия Аскеер, за ролята на Майката в „Гласовете на другите“ от Пламен Дойнов, постановка Пламен Марков, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора в категория „Поддържаща женска роля“.
Ярка индивидуалност и неповторим талант, тя не обичаше да се взима насериозно. Самоиронията беше в нейната същност: „Аз не съм звезда, аз съм слънце”, шегуваше се. И наистина стопляше атмосферата, повдигаше духа, разведряваше с безкрайните си палави закачки и шеги, с които неусетно предаваше и своята оптимистична философия за живота.
„Свикнала съм да давам”, много често казваше тя и ние от Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” много радушно я приемахме на нашата сцена по време на церемониите за връчване на наградите на Фондация Академия Аскеер. Нейната радост от успеха на колегите беше щедра и неподправена. Тя й подсказваше верните думи за всеки и Таня не ги пестеше. Винаги откровена докрай, но виждаща само светлата страна на живота, тя никога не изрече лоша дума и сама не се огорчаваше от критики. ”Няма да ме сломят”, смело заявяваше тя, но веднага допълваше с иронична насмешка: „Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам.”
В крайна сметка тя знае, че „По-страшно е да те премълчават”. Днес, обаче, ще сведем глави и ще помълчим… ще кажем: „Сбогом, Таня… Сбогом Слънце…”
