Милен Гечовски е председател на управителиня съвет на гражданското сдружение „Закрилници” в Монтана. Целият си трудов стаж досега е натрупал в социалните служби и мисията за помощ на децата, застрашени от насилие и социално изключване. За кратко е бил и заместник-областен управител на Монтана, но отново до днес се отдава на работата си по социалните услуги.
– Г-н Гечовски, какво представлява сдружението „Закрилници” и с каква цел е създадено?
– Сдружението бе създадено през 2015 година с цел да работи за социалната интеграция и личностната реализация на деца и млади хора от уязвими групи. Имаме голямата подкрепа на общината и с всичко, с което се заемаме, в нейно лице намираме помощник и партньор. Монтана предлага много социални услуги, една например – „Зона закрила”, я има само в три общини в страната – София, Шумен и Монтана. Така че, нашето сдружение има шиорко поле за дейност и изява.
– Какви дейности дават оправдание за съществуването му?
– Ние работим по програма за социалното предприемачество за младежко включване. Учим млади хора с интелектуални затруднения или от бедни семейства на навици за труд. За целта имаме работилница, пчелин с 4 кошера. Научихме млади хора, израсли в институции, да станат пчелари и да заработват хляба си. Успех имаме и при младежи, които учим да изработват сувенири, които продаваме. Млад мъж, който никога не беше работил, изработва хубави сувенири и се радва на парите, които изкарва. Ние даваме смисъл на живота му. Друг пък стана пчелар и още се радва на специалното облекло, което му купихме за работа около кошерите. Имаме и друга работа – сгъване на кашони за фирма „Монбат”. И с тази работа уязвимите деца се справят добре. Освен стопанската дейност, сдружението предоставя психологически консултации, логопедична диагностика, рехабилитация на деца с нарушения в звукопроизношението.
– Извънредното положение увеличи ли нуждата от тези услуги? Промени ли същността им?
– Да, карантината доведе до нови, непознати досега особености на нуждата от социална подкрепа. Много хора, наети в сивия сектор, който пръв преустанови работа, преминаха към уязвимите общности. Те не могат да се регистрират в Бюрата по труда, не могат да получават обезщетение за безработица и увеличиха нашия контингент. В периода на социалната изолация се увеличи двойно домашното насилие. В семействата, останали без работа, средства и комуникация, възникват по-лесно конфликти. С такива случаи при нас се заемат специлистите от зона „Закрила”. Зоната е детски център за застъпничество и подкрепа на деца, пострадали от насилие. Защото децата, макър и само свидетели на насилието, стават и негови жертви. През февруари сме работили по 10 случая, а през март по време на карантината – по 20. За три години от откриването на зоната, през нея са преминали 160 деца. Активно работи и нашата синя стая. В нея са разпитвани деца от 4 до 16 години. Даваме пространство на децата за среща със специалисти за преодоляване на травмите. В Берковица разкрихме център за обществена подкрепа, който има същата цел – да връща деца в образователната система, да създава трудови навици на деца с увреждания и т.н.
– Как общината ви помага, каква е нейната роля?
– Тя осигурява помещенията за нашата работа, специалисти и конкретно подкрепя уязвимите групи за подобряване на техния живот. Кметът Златко Живков подписа споразумение с д-р Джейн Мунта, представител на УНИЦЕФ за България, за съвместна дейност. Така ние имаме и помощта на тази международна организация. Тя популяризира нашите добри практики. Миналата година да видят нашия опит в Монтана дойде 12-членна група социални работници от Армения. С общината имаме утвърдено партньорство и взаимодействие във всяка услуга. Във време на карантината се наложиха промени в социалните услуги. Хората търсеха най-напред информация за пандемията, за болестта. Тази информация трябваше да ги успокои. Затова имаме и линии за психологическа подкрепа. Трябваше да намерим по-адекватни, практични мерки. Общината подкрепи както ползвателите, така и специалистите, които оказват услугите. Да се подкрепи дете или семейство в нужда, е едно голямо добро дело. С координация между сдружението и общината, това се постига по-лесно. Все още не сме излезли от извънредната обстановка и нашата работа продължава при променените условия.
