“Селяни от Желязово попаднали на уникален оловен печат докато прекопавали зеленчуковите си градини, които се намират на около 400 м от кулата-кладенец в крепостта Русокастро”. Това съобщи за kmeta.bg Меджит Мехмет – кмет на бургаското село. Хората предали находката в Бургаския исторически музей и археолозите установили, че това е печат – моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.).
На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на обратната страна – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първия, намерен в Тракия. Всъщност, на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика в Южна България единствено Бургаският музей вече притежава подобна находка.
През октомври 2014 г. се подновиха археологическите проучвания на крепостта, които през 2012 и 2013 г. бяха спрени поради липса на средства. Разкопките през тази година бяха финансирани от Министерството на културата, обясни шефът на Бургаския музей Милен Николов.
“Проучванията имаха за цел да се довърши работата при укрепения проход и кулата-кладенец, които се разкриха през 2009 и 2010 г. Проучена беше цялата южна част на прохода. Тук се откри още една бойна кула с ширина 8.2 м., пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта.
Проучени бяха и двете стени на прохода-източна и западна до точката, където са били унищожени от взривовете на кариерите, добивали оттук чакъл Проучванията на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода доведе до неочаквани открития. Стана ясно, че дебелината на стените й са цели 2.9 м. – едни от най-монументалните градежи в Южна България.
Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово”, казва Милен Николов
При разкопките са добити изключително ценни находки. Освен богатата колекция от монети, се откриха още и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура.
Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през ІХ-Х в. На практика, подобни апликации на колани, които са чести находки в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, а в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.
