Църквата „Свети Антоний Велики” е една от емблемите на най-малкия град в България – Мелник. Местните хора го наричат Храмът на чудесата. Любопитното е, че мистичната обител е единствена по рода си в страната ни. Само още една църква в Европа, в италианския град Падуа, е кръстена „Сан Антонио”. Неизброими са чудесата, които са станали в мелнишкия храм. Тук непрекъснато идват хора от страната и чужбина. Има огромен интерес заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в най-малкия ни град специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани.
Патронът на храма – Св. Антоний, успява да победи изкушенията на Сатаната и е смятан за велик лечител, който предпазва от болести. Не само болежки, но и бесове, и страхове цери църквата. Гони демоните от миряните. Чудесата са ежедневие. Насам прииждат най-вече нуждаещи се от лек или на тялото, или на душата. Всички са добре дошли. Любознателните не пропускат да влязат вътре и още в първия миг са омагьосани от иконостаса и стенописите, както и от разказите за вълшебствата на църквата. Колона в средата е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангата през годините се е впивала в крака на стотици психично болни, на буйстващи хора. Тя била заключвана с катинар. Късно вечер ставало доброволното заточение на „налазените” от демони поклонници. Те пренощували и на сутринта нямало и помен от бесовете им.
Щом щракнели оковите, погледът им се впивал във всевиждащото око на бог Хор, който бил с глава на сокол. То също има лечебни и защитни сили. Изрисувано е над главата на „арестувания”, малко встрани от колоната. Над олтара пък е изобразено на още три места окото на Хор. Където и да застанеш в храма, имаш усещането, че си наблюдаван. Над него са двата дракона /б.а.-символ на бесовете/, които са съсечени от мечове господни, за да не изкушават миряните. Седиш окован във веригите, а насреща ти са подредени само нови икони. Най-вдясно обаче се вижда и една стара. На нея е патронът на храма св. Антоний Велики. Седиш окован, а той сякаш ти сочи правилния път, а не този на изгубените души. „На някои посетители светецът се усмихва, на втори намигва, на други се явява трето око на лицето му. Иконата има голяма сила. Тя отблъсква тези, които са много грешни.
Преди година жена застанала пред иконата, но изведнъж тръгнала назад. Сякаш някой я бутал. Излязла от храма, после пак влязла, но някаква сила така и не и дала да стигне до иконата на св. Антоний. Накрая признала, че е много грешна и си отишла. Отвсякъде идват отчаяни хора, които тук намират верния път на живота си. Зареждат се с оптимизъм и позитивна енергия. И няма как да е другояче. Защото печатът – двуглавият орел на Цариградската патриаршия заключва на практика лечебния триъгълник – на изток е Роженският манастир, на юг е църквата „Свети Георги” на Преподобна Стойна, а на запад, в Сандански, е „Св. Св. Козма и Дамян”. Тук витаят някакви чудодейни сили. Храмът се намира на две свещени линии, които се кръстосват в него. Едната е от някогашния манастир „Света Зона”, минава през „Свети Антоний” и стига до църквата „Свети Илия”. Другият лъч е от църквата в Мелник „Свети Николай” през „Свети Антоний” до Роженския манастир. Цветята са душите на хората. Затова има толкова много по стенописите. А изрисуваните прозорци са наполовина тъмни, наполовина светли.
Символиката е, че влизаш с черни мисли в храма, но в него се пречистваш и излизаш със светли помисли. В светлата част на тези прозорци често на миряните им се явяват различни светци, дори и Богородица. Мелничани се жалват, че са изчезнали всички стари икони от църквата, с изключение на тази на патрона и. Преди повече от 40 години държавата решила да се реставрира храмът, който е отворен пак за посетители през 2 000 година. Изнесли иконите и от тях до днес няма никаква следа. Цяло чудо било, че точно тази на св. Антоний я оставили в друг мелнишки храм – ”Свети Николай”, та поне тя е в върната, където и е мястото. Наслагали нови икони, но тях като че ли светата обител не ги приема. Някога само в Мелник е имало 80 църкви и 10 манастира. Един френски пътешественик сравнява по това време градът с испанския град Толедо, известен със съчетанието на три култури – християни, евреи и араби, както и с множеството си църкви, синагоги и джамии. Французинът дори казва, че Мелник е втори Ерусалим, тъй като тук има някакви магични сили, мощни енергийни полета, загадки, непонятни за простосмъртните. Затова и чудесата не секват.
За последно са ползвани веригите и оковите преди десетина години. Жена от санданското село Джигурово родила дете, но после не искала да го погледне. Имала проблеми с главата. И близките и решили да я доведат в църквата „Свети Антоний”, за да я спасят от „бесовете”. Цял ден тя стояла с крак в прангата. След това се прибрала вкъщи и прегърнала рожбата си. На масата, където е кофата със светена вода, има малка икона на Св. Антоний. Тя е дар от бившия футболист на „Пирин” и на националния отбор Ивайло Андонов, който е бронзов медалист от САЩ 1994 година. Явно светецът е помогнал или на него, или на някой от семейството му.
Трябва да се направи важното уточнение, че всеки, който влиза в светата обител, трябва да е силно и искрено вярващ. Защото идват хора, които при опит да се доближат до иконата на Свети Антоний, сякаш някаква сила ги отблъсква назад. Тогава те просто се обръщат и напускат сами църквата, разбрали, че или са грешни, или вярата им не е толкова силна, колкото трябва да бъде. Най-важното е, че хората намират лек за своите болки в храма. Това е вълшебна църква, в която Господ наистина прави чудеса, категорични са местните хора.
