Едни от най-вкусните сортове розови домати и капия, както и лютеници, приготвени по стари рецепти, показват производители от пловдивското село Куртово Конаре на изложението “Тера Мадре Балкани 2016”. Тази година то се провежда в Тирана, Албания под мотото “Да поставим фермерите на първо място”.
На централния площад “Майка Тереза” в Тирана е организиран пазар “Плодовете на земята”, където в повече от 50 шатри посетителите откриват продукти от различни общности, и такива, включени в Съкровищницата на вкусове – каталога на Slow Food за хранителното биоразнообразие по света.
Продукцията на зеленчукопроизводителите от Пловдивско презентира секретарят на читалище “Любен Каравелов 1897” заедно с група местни жени. Благодарение на усилията на Шушарова Фестивалът на чушката, домата, традиционните храни и занаяти се провежда седем поредни години в Куртово Конаре.
Български производители от различни краища на страната показват свежи и преработени храни, автохтонни породи, стари български сортове и традиционни занаяти. 350 делегати представят на изложението 13 страни – България, Босна и Херцеговина, Хърватска, Кипър, Гърция, Косово, Черна гора, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Италия и Албания. Президентът на Slow Food Карло Петрини също участва в събитието заедно с министри от албанското правителство и кмета на Тирана Ерион Велиай.
България се представя с прочутия колбас нафпавок, който Дешка Кротева от с. Горно Драглище приготвя по старинна традиционна рецепта. Деликатесът напомня бански старец, но се приготвя само през декември. Името му идва от пълненето на накълцаното месо в мехурите – то се тъпче, “нафпва” се, както казват местните, а после се добавят подправките – риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол.
Цветан и Цонка Димитрови от с. Черни Вит показват на българския щанд уникалното зелено сирене. То е сред трите сирена в Европа, които развиват плесен по естествен път. Тя променя и обогатява аромата и вкуса, а самото зелено сирене се създава от непастьоризирано, пълномаслено мляко.
Радостина Донева от ферма “Кулев” в с. Веселиново показва на изложението автохтонната порода източна балканска свиня. Донева е председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня – българска стара местна порода с древен произход. По нашите земи породата е отглеждана от тракийски племена и селектирана в продължение на векове. През 1952 г. представителите от породата са представлявали 64.56% от свинете в Преславския район и 41.9% от свинете в Шуменския.
Екип от фондация “Биоразнообразие” пък се представя със сол, добита от Атанасовското езеро, и демонстрира врзката между защитата на природата и съхраняването на традиционния поминък. Солниците съществуват от 1906 г., когато Атанасовското езеро е било дадено на концесия за 30 години за строеж на солници, но той е изоставен по време на Първата световна война.
Езерото е концесионирано отново през 1921 г. от немска фирма, която разширява площта на солниците и през 1934 г. е произведена първата продукция. Добивът на сол се извършва по примитивен начин, който не се отразява негативно на обитателите на резервата. Тази година темата на “Тера Мадре Балкани 2016” – “Да поставим фермерите на първо място”, подчертава необходимостта в центъра на политическата сцена да застанат малките производители на храни, което ще гарантира устойчивото развитие на региона.
Събитието се организира от VIS Albania и Slow Food в Albania с подкрепата на Slow Food, албанското Министерство на земеделието, Министерството на икономическото развитие, туризъм, търговия и предприемачество и Община Тирана. Партньори по проекта са Университетът по селско стопанство в Тирана и Италианската агенция за международно сътрудничество.
Четвъртото издание на “Тера Мадре Балкани” се организира в рамките на проект ESSEDRA, съфинансиран от Европейския съюз ГД “Политика за съседство и преговори за разширяване” и реализиран от Slow Food с цел подпомагане на процесите на интеграция на Балканските страни към ЕС чрез укрепване на гражданското общество и неговия капацитет да влияе върху политиките като популяризира устойчиви модели на селско развитие.
