Уникални карти, непоказвани досега, хвърлят нова светлина върху историята на Бургас. Документите свидетелстват за това, че черноморският град е съществува много преди времето, посочено в официалните исторически източници.
Картите са събрани в експозиция, носеща името „Бургас в европейската картография“. Изложбата беше открита снощи от Митко Иванов – председател на Дружеството на художниците и съавтор в книгата “История на Бургас”. Домакин на събитието беше областният управител Вълчо Чолаков.
Сред експонатите са първата карта на цяла Европа, в която Бургас е отбелязан – 1760 г., първата карта, на която заливът е записан като Бургаски. Показана е и първата карта, на която Бургас е посочен като лидер в залива. Тя е отпечатана през 1747 г., а неин автор Емануел Боуен.
„Според официалната версия през този период Бургас още не е създаден или е представлявал селище с някакви рибарски колиби. Но се оказва, че не е така. Виждаме, че през 1747 г. Бургас е бил лидер в залива. Първата карта, на която се появява името Бургас е от 1701-1703 г. А първата карта, за която може да се предположи кога е събирана информацията и кога е създадена, но не разполагаме с писаното копие, е от 1697 г. Тя е холандска.”, коментира Митко Иванов.
Той посочи, че според друг източник от 1750 г., цитиращ френския консул по Черноморието, става ясно, че „Бургас е най-голямото градче в залива, средище на цялата търговия по Черноморието. За разлика от него Несебър е село, в което се продава кюмюр, а Анхиало е само едно лошо пристанище.”
„За никакъв местен шовинизъм не става въпрос. Просто е фиксирано исторически във времето моментът, в който градът се превръща в лидер. От там нататък нещата се развиват скокообразно. Те са свързани с поредицата Руско-турски войни, когато на първо място за развитието на града излиза не само търговията, а и неговото изключително стратегическо положение. Неслучайно през 1829 г. Иван Дибич-Забалкански, който влиза като генерал и си тръгва като маршал, устройва главната си квартира в Бургас за 6 месеца. Това е бил срокът, в който е трябвало да се приключат преговорите по мирния договор, а Бургас е бил точката, от която Дибич-Забалкански е смятал, че може да държи контрола върху ситуацията върху целия Балкански полуостров.”, уточни историкът.
Иванов поясни още, че първото картографиране на Бургаския залив е направено от холандци и французи, и то нелегално.
„Те са допуснати с хиляди условия в затвореното османско Черно море. Чак до 1774 г. Черно море е било вътрешно за Османската империя и за него дори се е използвала думата „езеро”. По самите скици, които са правени преди да се изготвят картите, си личи, че се е работело в притеснени условия. Те са направени много небрежно, бързо, топонимите са отбелязани много деформирано. Но все пак са достатъчно ясни, за да се разпознае кое е Анхиало, Месембрия и Бургас.”, каза още Митко Иванов.
Изложбата „Бургас в европейската картография“ е част от инициативата на Министерски съвет за популяризиране на европейското културно многообразие, в контекста на Комуникационата стратегия на Република България 2018.
