В навечерието на националния ни празник разговаряме с Борислава Петрова, директор на къщата-музей "Иван Вазов" в Сопот. За героите, за уроците на историята отпреди 140 години и как градът ще отбележи Освобождението.
– Г-жо Петрова, какво е 3-ти март?
– Това е нашият национален празник. 3-ти март е Освобождението – един от най-великите празници на България, които с голяма гордост честваме. Руско-турската освободителна война е едно от най-големите събития в историята ни. Най-важното е да споменем героите, които са си дали живота за бъдещето на народа ни.
– Как ще отбележите празника?
– Честванията започнаха още във вторник (27-ми февруари) с урок по родолюбие. Тук, в къщата-музей "Иван Вазов" деца в предучилищна възраст рецитираха и пяха стихове на Вазов. Ден по-късно се състоя среща с потомците на опълченци. Днес ще е кулминацията на празника. Първо ще проведем разговор с проф. Боян Биолчев, след което от 17:30 ч. в западния парк ще представим историческа възстановка от преди 140 години, накрая ще завършим с тържествена заря-проверка.
– Какво ще представлява тази историческа възстановка?
– Това е първата такава възстановка, която ще правим. Около 60-70 човека от национално сдружение "Традиция" от клубовете в Сопот, Карлово, Трявна, Копривщица и др. ще пресъздадат паметното събитие от 1878 година. Възстановката ще бъде на три части – първата започва със "Страшното", както хората наричали това време. Преди да бъде освободен, Сопот е опожарен, ограбен и почти е сринат със земята. Има много силни цитати на баба Съба и на Вазов по този повод. При нас са първите укрепления, т.нар. барикади по нашите земи. Градът ни заплаща със живота на около 1/6 от населението по време на "Страшното". Втората част ще "възроди" битката между руските войски, подпомагани от опълченци, срещу турците. И в третата част, накрая, ще посрещнем освободителя на Розовата долина ген. Карцов, яхнал кон. Опитваме се да запазим спомена за тези герои, благодарение, на които днес сме свободни и тяхната саможертва не е напразна.
– По повод паметното сражение на Шипка, Иван Вазов написва едно от най-емблематичните стихотворения – „Опълченците на Шипка“. Какво ни казва това стихотворение?
– Иван Вазое е разочарован и възмутен от разколебаването на възрожденските идеали след Освобождението. Той се срамува от факта, че народът ни е обвиняван и подценяван, че е получил свободата си даром и се захваща със задачата да върне на сънародниците си вярата във величието и героизма на българския дух, и да възкреси националното ни самочувствие. „Опълченците на Шипка“ е неговото най-силно и въздействащо стихотворение, посветено на колективния подвиг на българските опълченци при боя на Шипка в Руско-турската война. Съдбата на загиналите опълченци е неразривно свързана с родната ни земя и нейното бъдеще. Без тяхната изключителната и всеотдайна саможертва нямаше да просъществуваме като народ. Не бива да забравяме миналото си, защото без него не можем да имаме бъдеще.
– За да не забравяме миналото си трябва да припомняме историята си. Провеждат ли се уроци по родолюбие в къщата-музей „Иван Вазов“?
– С училища не само от Сопот, а и от цялата страна редовно провеждаме уроци по родолюбие. И не само за Вазов. Честваме и отбелязваме всяка бележита дата в българската история. Опитваме се да научим децата на патриотизъм, любов и почит към героите ни и техните подвизи.
– Какви са уроците, които можем да научим от 3-март?
– На тази дата е бил най-драматичният момент за съдбата ни – векове наред сме живели в робство и всеки спомен от миналото е болезнен. Но въпреки това, тогава народът не се е примирявал, а е отстоявал своите стремежи. Въпреки вековните унижения и страдания българският народ устоява, без да забрави името и вика си – запазваме се като народ!