Народни представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт са внесли в деловодството на Парламента проект за изменение на Закона за банковата несъстоятелност, съобщава БГНЕС.
Промените се отнасят до чл. 59, касаещ извършването на прихващания при еднородни вземания и задължения. Те целят създаването на необходимото основание за евентуалния бъдещ синдик да не признае подадени искания за прихващания на задължения към Корпоративна търговска банка с депозити, закупени след цесии с депозанти в банката.
“Целта на този законопроект е една единствена – да защити обществения интерес; публичните средства, които ще се инвестират в КТБ; всички вложители – гарантирани и негарантирани; Фонда за гарантиране на влоговете, който след като изплати гарантираните депозити ще стане кредитор и ще ги замести”, обясни мотивите един от вносителите на законопроекта и председател на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.
“През дългите месеци на специален надзор на БНБ в КТБ и особено напоследък изключително зачестиха случаите, при които някои вложители и кредитополучатели се опитват да заобиколят закона и да извлекат полза за себе си от това. Извършват се изключително много цесии – продажба на влогове, като обикновено това се извършва от негарантирани вложители, които се продават на фирми, които от своя страна имат кредити в КТБ. Целта е след това да бъде извършено прихващане”,допълни тя.
Според нея това означава, че въпросните кредитополучатели няма да погасят реално с пари кредитите си, те няма да влязат в масата на състоятелността и по този начин ще се ощети както Фондът за гарантиране на влоговете, така и останалите негарантирани вложители. “Искаме да затворим тази възможност и смятам, че изготвените от нас текстове ще свършат тази работа. Те са в интерес не само на засегнатите вложители, но и на цялото общество, тъй като Фондът ще изплати влоговете и със заем, който държавата ще изтегли”, обясни Стоянова.
Председателят на бюджетната комисия каза, че предложеният с поправките ред ще важи и ще се прилага от синдика в една бъдеща несъстоятелност и той не създава правни последици със задна дата.
Данаил Кирилов от ГЕРБ посочи, че и сега Законът за банковата несъстоятелност и търговския закон, който съдържа основните принципи на несъстоятелността, предвиждат множество правни способи тези прихващания да не бъдат противопоставими, ако те увреждат масата на несъстоятелността, реда на удовлетворяване на кредиторите или създават недопустима от закона конкуренция между тях. Той обяви, че според ГЕРБ с внесената днес разпоредба изрично ще се подпомогне в бъдеще синдикът, за да има еднозначност при подреждането и конкуренцията на кредиторите в КТБ.
Според наличната информация досега, квесторите на КТБ са били уведомени за цесии на стойност 1,170 млрд. лв., от които 800 млн. са били заявени и за прихващане със задължения към кредитора.
“В случай, че съдът по несъстоятелността обяви КТБ в несъстоятелност, той трябва да определи още един много важен юридически факт – началната дата на неплатежоспособността. Както се случи с КТБ, тя изпадна в криза по плащанията, след което беше поставена под особен надзор. Важно е каква дата ще определи съдът за неплатежоспособността. Всички сделки от тази дата до назначаването на синдика и осребряване на имуществото и формиране на масата на несъстоятелността, всички сделки са относително недействителни и чакат синдикът да ги приеме”, посочи още Кирилов.
От ГЕРБ атакуват и втория вид цесия – раздробяването на депозитите на различни лица, което да направи повече депозити гарантирани, но това се случва с текстове в заключителни разпоредби на актуализацията на бюджета за 2014 година, които вече са били гласувани на първо четене.
Управляващите ще предприемат и стъпки за намаляване на съдебните такси и улесняване на подаването на отменителни искове от страна на бъдещите синдици.
* Още новини от Economic.bg четете тук.
