Християнската църква отбелязва днес Успение на Света Анна. На 25 юли почитаме блажената смърт на светицата.
Св. Анна дала живот на Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. Затова и светицата се почита като един от основните християнски символи на майчинството.
В народните обичаи на българите 25 юли е няричан Лятна света Анна. Празникът е разпространен в Западна България и Родопите. В Асеновградско хората казват, че Лятната св. Анна бележи края на лятото.
Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Според поверията на този ден бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от "огън" – висока температура и треска.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето, изсушават ги и ги заделят за лек през годината.
В Югозападна България се прави служба с курбан, за да се омилостиви светицата и тя да предпази нивите от пожари и градушка.
Имен ден празнуват Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри.
