Според византийските хронисти непрестъпната Устра е една от най–важните крепости в областта Ахридос, заедно с Перперикон, Ефраим, Вишеград, Кривус, Патмос… Намира се в подножието на връх Устрен в Родопите, по–точно в Джебелско. Крепостта Устра е една от най-високите твърдини. Била построена, за да охранява минаващият оттам търговски път. Стените й били иззидани от ломен камък и бял хоросан. На места стигали до 8 м височина, а в основата си широки около 3 м.
От кулите, чийто първи етаж служел за водохранилище, стражите наблюдавали целия район, защото пътищата били кръстосвани ежедневно от търговци и кервани, които отивали да търсят пазари отвъд Родопите към Беломорието.
Едно от преданията за непрестъпната Устра започва с това, че преди много години един владетел успял с жестокост и многобройна войска да завладее земите в околността. Харесал най-високото скалисто място и решил да изгради крепост, в която да живее. Много пъти започвал градежа, но построеното през деня, се рушало през нощта. Разбрал господарят, че трябва да принесе жертва на боговете и вградил в стената единствения си син – все още кърмаче, заедно с неговата майка. Така построил крепостта и заживял в нея с трите си дъщери, пазен от многобройна войска. Казват, че и днес от стените на крепостта се стича бяла като мляко вода, а нощем се чуват воплите на майката, която търси своята рожба, за да я нахрани.
Господарят владеел с кръв околните села, ограбвал хората, а който дръзнел да роптае го затварял в крепостта. Живеел откъснат от света и години никой не го виждал, но говорели за неговата жестокост. Само от време навреме сутрин по изгрев слънце неговите три дъщери се спускали по таен проход до Лебедските езера, за да се изкъпят. Така минавали години и нищо не се променяло. Хората решили да си отмъстят. Събрали всички кози от околността, вързали на рогата им запалени свещи и сред нощ ги погнали по чукарите към крепостта. Уплашена от многобройния противник, стражата на крепостта вдигнала тревога. Господарят хукнал да се спасява, събрал набързо заграбеното злато, натоварил го на няколко мулета и напуснал крепостта. На следващия ден хората влезли в крепостта и освободили всички своите събратя.
Така завършва легендата за крепостта Устра. През вековете тя била на различни владетели. Някои свързват родопската твърдина с Момчил юнак в борбата му с османските поробители.
Пътят към крепостта Устра започва от една отбивка на шосето между град Джебел и село Устрен. Разстоянието до целта е около 3 км, стига се до туристическа постройка. Оттам започва трудната част – стръмна и тясна планинска пътека, която за около 30-40 минути извежда до самата крепост.
