През 1917 г. за пръв път Христо Димитров Измирлиев се подписва с псевдонима Смирненски, който оставя завинаги своя отпечатък в класиката на българската литература. Гениалният поет е роден на 29 септември 1898 г. в Кукуш. Първите му публикации са във в. "К’во да е". Сътрудничи на списанията “Българан”, “Родна лира”, “Барабан”, “Художествена седмица” и др. В продължение на почти година организира и редактира седмичното литературно-хумористично сп. “Смях и сълзи”. През 1918-22 е член на редакционната колегия на сп. “Българан”, сътрудничи на хумористичните списания “Сатър” и “Червен смях”, на в. “Народна армия” и сп. “Младеж”, както и на “Работнически вестник”. През ноември 1922 започва да издава хумористичното сп. “Маскарад”. Приживе излизат книгите му “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918) и “Да бъде ден!” (1922). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др. От този свят си отива на днешната дата – 18 юни преди 96 години.
Ето три от най-силните и запомнящите откъси от творби на големия Смирненски:
"Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!…
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"
***
"В живота си нивга не бих се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола – старият Дявол – в дома си на чашка абсент."
***
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди."
