В разложкото село Баня настояват да се проведе местен референдум във връзка с изграждането на депо за отпадъци непосредствено до селото. Това съобщи пред “Фокус” един от организаторите на протестите срещу строежа на сметище Мария Цветкова, която е представител на ПП “Национален фронт за спасение на България” (НФСБ).
По думите й вече се събират подписи, като до този момент са се включили 25% от хората, които живеят в Баня. “Тази подписка е съобразена с изискванията, проверена е от ГРАО и въпреки това председателят на общинския съвет Маргарита Копранарова не я внася за разглеждане в дневния ред на общинското заседание”, обяснява Цветкова.
Тя е категорична, че хората смятат да отстояват правата си. По думите й те са готови да преминат към гражданско неподчинение, гладни стачки и дори протест пред Министерството на екологията и водите в София, ако е необходимо.
Жалби, свързани с казуса, бяха внесени в 16 институции преди около месец. От НФСБ и гражданско сдружение “Баненска буна 2011” входираха оплакванията, включително и това до председателя на Народното събрание Михаил Миков. Копие е изпратено и до министър-председателя Пламен Орешарски, главния прокурор Сотир Цацаров и други.
В текста на документите се посочва, че хората искат спиране на проекта, защото при изпълнението му, според тях, река Драглишка е застрашена от замърсяване. Жителите на Баня посочват и други аргументи – изграденото сметище ще застрашава туризма в региона, който е основно препитание на местните жители. Според тях то ще пречи и на археологически находки.
В отговора на председателя на парламента Михаил Миков се посочва, че той е препратил жалбата до по-компетентна инстанция – Министерството на околната среда и водите и областния управител на Благоевград Муса Палев.
“Получихме отговор и от няколко парламентарни комисии, до които бяхме изпратили жалби – Комисията по екология с председател Петър Курумбашев. Той също е изпратил до екоминистерството нашата жалба за компетентно проучване и становище и очакваме основния отговор от министерството”, каза в заключение Мария Цветкова.
