Гражданите на Белоградчик почетоха паметта на загиналите въстаници през май 1850 година, дръзнали да се освободят от османското владичество, съобщиха от общината. Честването на 165-тата годишнина от бунта започна със заупокойна панахида, отслужена в храма „Свети Георги” и продължи с литийно шествие до крепостта край града, където са избити водачите на въстанието и голяма част от участниците в него.
Бунтът през 1850 година обхваща населението на Белоградчишко, Видинско, Кулско и Ломско. Решение за него се взема на тайно събрание в Раковишкия манастир. Водачите му предявяват искания за административна самостояелност на този край или всяко село да има свой кнез, който да контактува с властта. По този начин се запазва българщината.
Въстанието обаче е малко известно за българската история. То не е имало своя летописец като Захари Стоянов и затова е останало в забвение. Всяко година в края на май в Белоградчик обаче почитат водачите му – Първул Станков, Петко Казанджи, Цоло Тодоров и др.
