От стари времена 1 април се посреща като ден на лъжата. Такъв празник обаче не фигурира и в църковния , и в светския календар. Но в народния го има и никой не го забравя. В селата край границата около Белоградчик наричат този ден и целия месец април Лъжитрев. Защото топлината внезапно се сменя със студ, който убива побързалите да покълнат посеви и треви. Така тревата пониква, но не е достатъчна за паша на животните. Сърбите и до днес наричат този ден Лъжетрав. Названието е запазено и у други славянски народи.
Лъженето на 1 април тръгва от времето на Исус. Според евангелиста Лука тълпата хванала Спасителя и го завела при Пилат, според Йоан Исус бил пратен при зетя му Каяфа. Още тогава хората разбрали, че някой от двамата лъже. И започнали на този ден да се надлъгват – пращали близки и приятели на места, където никой не ги очаквал. Старите шегаджии били по-изобретателни от сегашните. Баби разказват как месели сладки, но не със захар, а със сол и пипер и така излъгвали тези, които гощавали. Мъжете обличали кожусите си наопаки, слагали маски и сменяли името си за един ден, за да не ги познаели.
Днешните шегаджии измислят фалшиви новини, които съобщават на приятелите си по телефона, в работен ден пращат колеги при шефа си. В разговори през целия ден разни случки се преиначават, пародират се личности, иронизират се известни хора. Други твърдят, че на този ден се казват истини, но под формата на лъжа. Това, което през другите дни не може да бъде казано директно, на 1 април се казва, но във вид на шега.
