Балканската война започва на 5 октомври 1912 година. Война, в която българите влизат не за престиж, влияние или гол национализъм, а с една единствена цел – освобождение на останалите поробени сънародници.
Нещастната турска Източна армия, развърната около Лозенград, е първата, която ще понесе гнева и ентусиазма на българския войник. Първо 29-ти пехотен ямболски и 32-ри пехотен старозагорски полк отхвърлят 11-та низамска дивизия в посока Одрин. После пък 1-ва пехотна софийска дивизия и 4-та преславска дивизия хвърлят в паника противника край Селиолу и Гечкенли. За да не останат по-назад, шуменци овладяват село Ескиполос с решителна нощна атака. Османските части в село Петра още не могат да осъзнаят какво точно се случва, когато около тях се понася страшният вик „На нож!” и повечето турски войници започват панически да отстъпват към Лозенград.
Гененерал-лейтенант Радко Димитриев не дава на врага и дъх да си поеме и веднага дава заповед за атака на Лозенград – ключ на пътя към Цариград. Прехвалената крепост пада точно 6 дена след началото на войната и всеобщото изумление от случилото се може да бъде обобщено от публикацията на английския вестник „Дейли Телеграф”: „Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, каквито въобще военната история познава!. Според немските войници превземате на Лозенград е трябвало да отнеме минимум 6 месеца, а българската армия прави това за броени дни.
