Хубен Черкелов е художник, който твори на два континента. Роден е в Кърджали през 1973 г. В средата на 90-те, е активен участник в артистичния кръг „XXL“, организиран около едноименната галерия в София. От 2000-та година живее и работи в Ню Йорк. В този период негови картини стават популярни на пазара на изобразително изкуство в САЩ със сюжетите си, заимствани от парични знаци – банкноти и монети. Любителите на изкуството имат възможност да се насладят на истински празник за душата с първата му самостоятелна изложба у нас от 18 години насам. Експозицията "Имане" официално се отрива тази вечер в Националната галерия "Софийски арсенал – Музей на съвременното изкуство" и може да бъде разгледана до 11 март.
– Г-н Черкелов, какво стои зад името "Имане" на настоящата ви изложба?
– Избрах името на изложбата да звучи някак по-архаично, по-българско. Искам изкуството, което правя да "общува" с така наречените класици на българското изкуство. А "Имане" е именно такава дума, която препраща към класически образци. Картините (14 на брой), които посетителите на софийската галерия ще мога да видят, са стил живопис, базирани на български банкноти, повечето от тях от началото на XX век.
– Какво послание искате да дадете на почитателите на изкуството с тази експозиция?
– Почти 20 години живея и работя в Ню Йорк. Там съм познат предимно като живописец. Точно това искам да покажа на българите – образа, който е много популярен и актуален в Америка, а не у нас. Смятам, че ще бъде нещо различно и любопитно за всички ценители на изкуството.
– Коя картина ще предизвика най-голям интерес?
– Няма някоя по-специална. Старая се да не ги разделям. Както хората не разделят децата си, така и аз не искам да деля картините – коя е по-хубава, коя е по-лоша. Надявам се хората да ги харесат еднакво.
– Чрез популярния стил "живопис" в Америка вие показвате част от тяхното изкуството у нас. А пренасяте ли българското там?
– Това, което правя и показвам в момента като живописец, съм го усъвършенствал изцяло там. Но всичко лежи на на иконата и традицията на православната живопис. Със сигурност в произведенията ми има частица от българската традиция. Но като финален резултат – в основата на картините ми е американският поп-арт.
– Мислили ли сте да се върнете и да работите тук?
– За съжаление в България няма пазар, няма достатъчно интерес към изкуството. Не му е дошло времето. Това е въпрос на образование, на това, което децата четат в училище, това, което показват в музеите. Според мен хората не виждат достатъчно качествени неща и затова са загубили интерес.
– Не виждате ли надежда в новото поколение на България – да е по-заинтригувано и ангажирано с изкуството?
– Определено. Тук расте ново поколение и една от моите цели е да покажа на младите какво правя в Америка, какво е актуално и какво се продава там. Да разкрия образа си на всички хора, които не ме познават като художник. Също така като част от Европейската общност, хората имат възможност да пътуват доста повече. Да опознават нови неща, да виждат какво се прави извън границите на страната ни. Нещата у нас се променят и се надявам в близките 5-10 години да има по-голям интерес към изкуството.
– Каква е основната разлика и какво е общото между изкуството в България и в Америка?
– В България изкуството е много по-консервативно. В Америка до известна степен то е и инвестиция. Там човек купува по-скъпо произведение, не толкова да спечели, колкото да не си изгуби парите. Така че това мислене там и възприятието тук е основната разлика. Общото е, че наистина хората ходят по музеи, купуват каталози – изкуството е част от живота. Но все пак у нас още, като че ли е привилигея за някои хора, а не част от ежедневието, както е на Запад.
– Как гледат на Вас – като на чужденец или като на българин?
– Не гледат на мен по този начин. По-скоро се интересуват от това, което произвеждам. Америка не е толкова националистична държава и има възможност чужденците да правят бизнес и да пробиват. Предразсъдъците са доста по-малки отколкото в Германия или Франция.
– Какво е мястото на парите в изкуството?
– Още от Ренесанса е имало меценати, които са направили възможно творбите на Микеланджело, Леонардо Да Винчи и други да се запазят до днес. Те са станали са толкова популярни, че хората се тълпят в световните галерии, за да ги видят. Цифрите привличат ценители на изкуството – например последната работа на Да Винчи, която се продаде за 450 милиона долара. Всички бомбастични суми привличат и се увеличава интересът към изкуството – за мен това е позитивно.
– Следвате ли някаква мода, тенденция в изкуството?
– Стремя се в изграждането на стил в изкуството. Когато човек работи в един стил, той бива разпознаваем и колекционери започват да търсят името, което е създал. Ако се водиш по модата, губиш идентичността си.
– Какъв е вашият стил?
– Много лесно бива разпознат. Първо – на заден е план са базирани банкноти и второ – използвам фолио, което препраща към този варак в източноправославните икони. Но, за да се утвърди характерния почерк на даден автор, трябва да се работи в един стил години наред. По този начин се увеличава колекционерската база и почитателите.
– Как се вдъхновявате?
– Вдъхновението е по-скоро бавен процес. Докато рисувам една картина си мисля за следващата – какво бих направил, което е по-различно от това, което е в момента. Музата идва с работа и малко вдъхновение от други източници.
Снимка: Румен Добрев, ploshtadslaveikov.com
