На територията на България са открити над 15 000 тракийски гробници, като повечето от тях все още са неизследвани. Те са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура на древните траки.
Основна заслуга за тяхното запазване до наши дни е, че почти всички те се намират засипани в надгробни могили. До момнта от тях са проучени едва около 1000.
Произходът и етапите в развитието на тракийската гробнична архитектура не са напълно изяснени.
Най-ранните гробници са скално-изсечените помещения, голям брой от които са средоточени в Родопите, Странджа, източна Стара планина и североизточна България, датирани от къснобронзовата епоха (втората половина на II хил. пр. Хр.) до ранножелязната епоха (IX-VII в. пр. Хр.).
Някои изследователи смятат, че тези помещения не са били гробници, а светилища, а други – че са изпълнявали и двете функции. Скалните тракийски гробници имат обикновено едно помещение, рядко имат преддверие или дромос (коридор). Имат един вход отстрани и често – отвор на тавана, който е имал за капак подвижен камък. Входовете са малки, ниски, с кръгла форма. За да влезе, човек трябва да се наведе или да пълзи. На някои входове се виждат жлебове за затваряне с камък.
Скалните гробници имат приблизителна форма на пресечен конус. Размерите им рядко позволяват повече от един човек да стои изправен във вътрешността. Срещат се изсечени скамейки (или погребални легла) по стените им, както и ниши, за поставяне на някакви предмети.
