Най-древните следи от “прачовек” в Европа, датиращи отпреди 1,2-1,4 млн. години, са открити в България, в пещерата Козарника близо до Белоградчик. Там българо-френски екип се е натъкнал и на друга сензация – загадъчни резки върху кост, които, изглежда, са дело на човешка ръка. Авторите на книгата застъпват много оспорвана теза, че това са знаци – най-древен паметник на символното мислене.
Дъжд от рекорди дават проучванията на новокаменната и медно-каменната епоха (неолит и халколит). Кое е най-старото “истинско” селище в Европа? Доскоро за такова се смятаха останките в столичния кв.”Слатина”, датирани около 6000г. преди Христа. По-късно при разкопките край с. Джулюница, Великотърновско, археолозите попадат на още по-старо – отпреди 6100-6300г.пр.Хр. Няма съмнение, че земите на днешна Северна България са “огнище”, от което започва “великият поход” на цивилизацията към Средна и Западна Европа. При с.Оходен, Врачанско, са открити полуовъглени зърна от най-древната култивирана пшеница в Европа. Това доказва, че най-ранното земеделие на континента е по нашите земи. Авторите задават въпроса: “Дали европейската цивилизация започва от Врачанско”. Пак край Оходен е открита и “първата европейка”. Тя е наречена шеговити “Неолитната Тодорка” – по народната песен “Полегнала е Тодора”.
Откривателите са уточнили, че скелетът и е отпреди VI хилядолетие пр. Хр., т.е. той е по-стар от всички, намирани досега в Европа. Според антрополозите младата жена е имала “впечатляваща усмивка” и излъчване на кинозвезда. За най-ранния известен досега праобраз на по-късния християнски символ на Дева Мария с младенеца пък се сочи енеолитната статуетка, кръстена “Пазарджишката мадона с младенеца”, която е открита в селищната могила Юнаците. На наша територия са открити и най-ранните в Европа символи на власт – двата “царски скиптъра” от Варненския халколитен некропол (около 4600-4200г.пр.Хр.) Некрополът носи следи от цивилизация със загадъчен произход и съдба, която предхожда класическите цивилизации в Месопотамия и Египет с над 1000г. Изключителното Варненско съкровище, в което са намерени и златни фигурки на бик, е определено като “най-старото обработено злато в света”. Но други находки на български археолози ни карат да се съмняваме, че има и още по-старо – край великотърновското село Хотница са намерени фини златни украшения, датирани отпреди повече от 7 хилядолетия.
На тракийската цивилизация, която и до днес остава недостатъчно оценена и разбрана, Европа дължи много – включително и името си, посочва историкът Пламен Павлов. “Провинция Европа” (в старата римска картография), която дава името на целия континент, е била именно в земите на Древна Тракия. У нас има и уникални исторически забележителности, които могат да бъдат оценени единствено в естествената им среда. Например кромлех – тракийски мегалитен паметник край с.Долни Главанак в Източните Родопи, сравняван с прочутия Стоунхендж. Или пък свещените скални ниши в Източните Родопи – археологическите проучвания са установили, че те са дълбани в планините още през късния енеолит и вероятно символизират опит за контакт с отвъдното. Интересни обекти са и скалните светилища в Родопите. Освен прочулите се вече Перперикон и Татул, такова е и Пещерата утроба. Тя датира около I хилядолетие пр.Хр. и е свързана с култа към Орфей.
Автор: Ненка Иванова в. “Труд”
