Токът за индустрията в България все още е рекордно скъп. Това заявиха в ефира на „Неделята на NOVA” синдикати и работодатели. Според тях спекулата с тарифата продължава и това ще забави икономиката. „Газовата борса е по-различна. Цената на електроенергията, когато заработи борсата, беше сравнително ниска. А сега сме с най-високата тарифа за индустрията в целия Европейски съюз, като прибавим и доплащанията, които правим за неправомерната държавна помощ за „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ – двете т.нар. американски централи. Що се отнася до природния газ, очакваме от борсата да доведе до намаляване, а не до увеличаване на цената му.
От първите дни на тази година отново сме с най-висока цена в ЕС. През цялата 2019 г. ние сме с втората най-висока цена на свободния пазар в Европа. Само в Гърция токът е по-скъп. Там в тарифата се включват и някои мрежови такси, които ние плащаме допълнително. Т.е. ние имаме категорично най-високата цена и това е проверено. Едно българско предприятие плаща повече, отколкото същото в Гърция”. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
„Проблемите в енергетиката са няколко. Единият е концентрация и манипулация на пазара на електроенергия, който ще отпадне по линия на увеличаване на свързаността на нашата борса с борсите и преноса на енергия в целия ЕС. Очакваме това да се случи през втората половина на следващата година. Тогава този монополист, който е на нашия пазар, няма да има мощта да манипулира пазара в Общността. Но и в този случай ще остане надбавката от 10.70 евро на мегават час в резултат на неправомерната държавна помощ на американските централи”, каза Велев.
Според бизнеса и синдикатите има действия, които трябва да бъдат извършени. „Правилният и цивилизован европейски начин за държавна помощ е, когато не достигат капацитети на чисто пазарни начала, се изготвя механизъм за капацитет и той се одобрява от Брюксел. Това е лимитирана държавна помощ и се провежда търг. Т.е. тези централи, които дадат по-добри цени, ще получат квоти за държавна помощ. Въпросните централи могат да бъдат и от чужбина, могат да бъдат и на газ", коментира още председателят на АИКБ.
В началото на новото десетилетие работодатели, синдикати и държавата ще направят опит да се разберат за общи действия в няколко направления за реформи – бизнес-среда и икономика, енергетика, демография и образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси.
„В 10 ч. в понеделник имаме първи кръг от преговори. Правителството ще бъде представено от Томислав Дончев. Ние участваме на ниво председатели на организации. Мисля, че от тази, според нас, добра идея за болничните, се отказаха всички. Това, което е залегнало в споразумението по този въпрос, е да отпадне временната мярка предприятията да заплащат първите три дни на работниците. Това би следвало да значи държавата да ги поема. Но ще сбъркаме, ако се фокусираме само по тази тема. Тя е една от 40-те. По нея ще има отделен анализ, който е възложен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Изпълнителната власт прави такъв анализ, ние също. Нашата конструктивна цел и стремеж ще бъде да предложим и постигнем съгласие по комплекс от мерки, които да ограничат злоупотребите, без да ощетяват хората”, коментира Велев.
"Тези 40 мерки са трудно балансирани и са в един пакет. В него има постигнати сложни баланси. Такъв например е нашето съгласие да се върнат болничните в НОИ”, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Важно е да се има предвид, че говорим за договаряне. Ще е добре, ако успеем да постигнем споразумение, включително и за минимални работни заплати в три категории персонал”, смята Велев.
„Минималната заплата е общовалидна за всички и ще бъде минимален праг. Около нея има други 85 икономически дейности с по три категории. В различните сектори има работници с минимално образование. Ще има минимална заплата за нискоквалифицирания персонал, за средноквалифицираните и за висококвалифицираните”, поясни Димитров.
„Бизнесът е готов да плаща по-високи заплати, отколкото е производителността. Това е от последните няколко години в следствие на догонващото ни развитие. С този механизъм, който трябва да имаме мъдростта да договорим и съответно да осъществяваме, смятаме, че ще дадем тласък на индустриалните отношения и на социалния диалог в страната. Добрият диалог и добрите индустриални отношения са конкуретно предимство за всяка икономика. Ние можем да договаряме със синдикатите ръст на производителността. Т.е. тези спечелени пари дали да ги дадем за заплати, или с част от тях да купим машини, за да може догодина да произведем повече и да получим по-големи заплати. Всичко това, договорено, придобива друго съдържание и става по-устойчиво”, обясни председателят на АИКБ.
„Нещо, по което очаквам съпротива, е модифицираната ни идея за въвеждане на необлагаем минимум за нискодоходните групи. В разговор с бизнеса стигнахме до общо предложение към правителството да възстановява платения данък за нискодоходните групи, а в края на годината част от него да бъде възстановяван. Това е компромисното ни предложение”, категоричен е Димитров.
