В благоевградското село Дъбрава дъжд вали като из ведро. Но водата на чешмите на стотината местни жители едва тече. Все пак я има. За разлика от летните месеци, когато в продължение на 120 дни хората са принудени да мъкнат кофи, бидони и други съдове, за да могат да измият посудата си и да се изкъпят, като се поливат с канчета.
Безводието е най-големият проблем на дъбравци, които в последните години се радват на много нови съселяни. Заможни благоевградчани, столичани, гърци и дори белгиец са останали очаровани от красотата на населеното място и са вдигнали огромни вили. Някои от тях живеят непрекъснато в Дъбрава, като са пробили сонди и така са осигурили живителната течност за домакинствата си.
Но кореняците дъбравци нямат тази възможност. За тях почти с пълна сила важи поговорката: „Вода гази, жаден ходи”. Почти, защото край селището са се ширнали хиляди декари лозови масиви. От лозята стопаните си правят и ракия, и вино.
По обяд в къщата на 75-годишния Иван Мирчев са приседнали комшиите Румен Стоицов и Евгени Борисов. Шета им жената на домакина баба Кирилка. Отрупала е масата с туршия от червени чушки, с агнешко месо и с кисели краставички. Не липсва и „радостта на народа” – лютата домашарка. Никой не разрежда твърдия 50-градусов алкохол с вода, защото тя е кът и не се харчи с лека ръка.
„Аз отглеждам крави, питате ли ме какво ми е без вода. Лятото обикалям полето, за да ги водя до водоемите на водопой. Зимата положението се търпи, църцори от чешмите. Но 3-4 месеца в годината страдаме много, няма и капка на чешмите. Ходим върху отдавна изграден водопровод, но вода в него няма. Добре е, че си купувам по 500-600 килограма грозде, че нямам собствено лозе. Та си наваксвам с ракийка и винце липсата на вода”, твърди 42-годишният животновъд Евгени. Уверява, че веднъж да се направи водопроводът, то в селището ще заприиждат още повече мераклии, които да се заселят тук.
Бай Иван си спомня как в началото на 60-те години на миналия век им асфалтирали стария коларски път благодарение на комуниста Митко Григоров, член на Политбюро. Политикът решил да доведе делегация от чужбина в китното селце, но като видял по какъв черен път трябва да ги води, му прилошало. Затова се разпоредил спешно да го покрият с чакъл, а после изсипали и асфалта върху него. Дъбравци се почувствали истински граждани с новото шосе. Само водата чакат толкова много време, уморени са от чакане. „Колко ли пъти сме писали жалби, молби, писма и декларации до различните кметове на община Благоевград, не мога да ги изброя. И всичко си остана глас в пустиня.
Преди няколко месеца събрахме поредната подписка с 570 подписа за решаването на проблема с водата. През 2006 г. по времето на общинския кмет Лазар Причкапов направиха водопровод, откриха го тържествено и дотам. Така и не го свързаха с градския водопровод и пак ни оставиха на сухо”, ядосва се пенсионерът. “Язък за най-чистия въздух, който дишаме, това е доказано с изследвания на специалисти, щом като нямаме студена и бистра вода за пиене, маха с ръка възрастният мъж. 53-годишният му съсед Румен отпива глътка от ракията и се опитва да го успокои.
„Тормози ни липсата на вода, но ще продължим да напомняме на общината. Че детето не ревне ли, няма кой да му обърне внимание. Сегашният градоначалник Атанас Камбитов е обещал да реши въпроса. Дано. Лошото е, че и енергото ни цака”, реди той.
В селото, електрифицирано през 1963 г., е трудно да включиш повече от два електроуреда едновременно. Бай Иван веднага прави показно. Отива до банята и врътва копчето на бойлера. В този миг крушката почти изгасва. „Положението и с тока е страшно. Като че ли навън е мръкнало. Пералнята чегърта, фризерът примигва. Понякога напрежението пада до 130-160 волта. Съсипва се техниката ни. След предишната ни жалба смениха само една жица и дим да ги няма от селото. А трябва нов трансформатор”, твърдят местните хора. Най-тежка е ситуацията с тока през уикендите и летните месеци. Тогава населението надхвърля 250-300 души, потреблението на електроенергия се повишава. Трябва да избираш – ще се къпеш ли, ще готвиш ли, телевизия ли ще гледаш, за да не отиде зян техниката ти.
Въпреки проблемите с тока и водата, столичанинът Атанас Цанев сменил два апартамента в София – в квартал „Лозенец” и на пъпа на столицата, с къща в Дъбрава. Живее тук заедно с жена си Татяна, която е от Благоевград. 53-годишният столичанин, който е работил като оператор в няколко телевизии, е влюбен в селото.
„Най-много ми харесват местните хора, такива в София няма – истински, натурални, сърдечни, отзивчиви. Заради това съм готов всеки ден да мъкна кофите с вода, да стоя на тъмно заради слабия ток”, казва с усмивка мъжът, който е член на Международната федерация на журналистите. И сериозно допълва, че е крайно време да се решат и двата проблема – и с електричеството, и с водоснабдяването. Съпрузите са категорични, че дори без нормално водоподаване и електричество няма да сменят селището за което и да е друго населено място. Заради красотата му и добрите хора, които живеят тук. „В Дъбрава мога да мечтая, в града не. А проблемите с тока и водата все някога ще се оправят. Но това са битовизми, важни са мечтите”, философски допълва столичанинът, намерил своя пристан в благоевградското село.
Управникът Росен Георгиев : „След 22 г.чакане общинският кмет и ВиК имат волята да решат проблема с водата!”
От 22 години има проблем с водоснабдяването на село Дъбрава. Не сме към ВиК в момента, намяме водомери, ползваме живителна течност от собствен водоизточник. Но през лятото пресъхва и няма капка по чешмите. Хората са принудени да си носят вода от града. Това твърди кметският наместник на Дъбрава Росен Георгиев. Той уточнява, че пречиствателната станция на Благоевград е в землището на селото.
Преди 7 години изградили не само водопровод, но и резервоар. Но нито общината, нито ВиК са направили необходимото, за да има нормално водоподаване. Сега обаче и кметството начело с градоначалника Атанас Камбитов, и водното дружество са готови да решат проблема. „На финала сме и в най-кратки срокове водопроводът ще се ремонтира. Вярвам, че до началото на лятото ще имаме вода. А тази от селското водохващане ще се ползва за напояване на земеделските имоти”, казва Росен Георгиев.
