Европейците са песимисти, че 2019 г. ще им донесе по-добър живот. В Африка пък вярват, че идната година ще направи хората по-щастливи. Това става ясно от първия и най-стар Глобален индекс на надеждата на „Галъп интернешънъл“, наречен „В края на годината“:
Очакванията за по-добро непосредствено бъдеще се увеличават за мнозинството от интервюираните в Африка (обикновено оптимистичен регион, въпреки условията на живот), в Индия, в европейските страни извън ЕС, в САЩ и в Латинска Америка. От друга страна, виждаме песимизъм за предстоящата година в Близкия изток, в Русия и до голяма степен в Западна Европа, става ясно от проучването.
Традиционно, оптимизмът за новата година преобладава в повечето държави по света. Тази година изключение правят Турция, Сърбия, Обединеното кралство, Полша, Чехия, Русия, Босна и Херцеговина, България, Хонконг, Франция, Италия, Ливан, Йордания и Южна Корея.
Глобалното изследване попита хората по света дали очакват следващите дванадесет месеца да бъдат повече или по-малко мирни. 28% от света очакват 2019 г. да бъде по-мирна, 34% смятат, че ще бъде по-проблемна.
Упованието в мира е най-ярко изразено в Индия, Гана, Албания, Нигерия и – любопитно – в Пакистан. В другия край на скалата, на фона на продължаващите протести на „Жълтите жилетки“, във Франция в най-голяма степен (70%) усещат идващата година като по-проблематична.
Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“:
В продължение на десетилетия глобалното изследване „В края на годината“ отчита парадокс: хората, живеещи в по-богати страни, са настроени по-песимистично към предстоящата година. И обратното. Изглежда, че страхът от загуба на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.
Европейският съюз е все по-песимистичен и няма нужда да се обяснява защо. Същото е с Русия, докато оптимизмът за следващата година в САЩ е най-високият за последното десетилетие. Ефективността на американската икономика е възможното ключово обяснение тук.
Традиционно, в предходните десетилетия повечето хора по целия свят очакваха по-скоро мирна нова година, отколкото изпълнена с опасности – с едно обичайно изключение: Близкият изток. Но сега, за първи път през този век, все по-голям брой западноевропейци очакват със страх, че следващата година ще е по-малко мирна. Глобалният политически ред, установен от победителите във Втората световна война, сега бързо се разпада и западноевропейските нации са загрижени какво ще го замести, а също и дали ще имат думата – докато силата в света се измества на изток.
Голямото предизвикателство между САЩ и Китай е икономическо, а между САЩ и Русия – военно. Европа все повече изглежда изключена от дебата."