“Клипът със знаменитости, които рекламират България, не представя страната ни добре. Не разрива красотата й, а само няколко добре познати сгради в София. Освен това той е заснет единствено за да привлече хора, които искат да снимат кино. Не е насочен към широка аудитория.” Това е събирателен вариант на мнението на онези, които обявяват, че не харесват видеото за страната ни с участието на филмовите звезди Силвестър Сталоун, Салма Хайек, Ейдриън Броуди, Джейсън Стейтъм и др.
Режисьори и т.нар. “рекламни експерти” обясниха, че изказванията в клипа са твърде много и създават усещане за претрупаност. А може би музиката е могла да бъде по-различна? Ъгълът на заснемане – също. Кадрите. Монатжът. Звукът. А защо не и облеклото и гримът на участниците…? Творческата завист е в главната роля. Какъвто беше случаят с паметника на цар Самуил в София. След като имат професионални забележки към създателите, колегите им вероятно е трябвало сами да заснемат подобен клип така, както смятат за добре. Да издигнат паметник по свой проект. Да работят, вместо да коментират.
Трябва ли името на държавата да бъде използвано за рекламни клипове с цел покана към режисьори, продуценти и актьори да снимат у нас, питат още критици на клипа. Дори и да приемем, че видеото отправя именно такъв скрит призив само към дейци на киното, следва логичният въпрос: Защо не? Какво лошо има в това да привличаме такива хора? Видеото забранява ли на онези, които НЕ са дейци на киното, да ни посетят? Отблъсква ли ги?
Вероятно онези, които смятат, че клипът не популяризира страната ни по правилен начин, не са се досетили, че феновете на участващите в него знаменитости може би ще се запитат: “Къде е България? Какви са тези сгради, които показват във видеото? Кой филм е снимал там Сталоун? Колко пъти е ходил?” Ако клипът успее да събуди и тяхното любопитство, е изпълнил функцията си.
Всъщност дебатът, свързан с видеото, се свежда до следното: личности, познати в цял свят, изразяват положително отношение към България. Към екипите, с които са работили. Към природата, храната, виното. Канят хората да дойдат тук. Без хонорари. Без за целта да е похарчен нито един държавен лев. Хубаво ли е това или не, в крайна сметка?
