Едно е да обещаеш, друго е да изпълниш дадената дума. На 27-ми декември 2003 г. майор Георги Качорин от разложкото село Горно Драглище загина при атентат в българската база в Кербала. Неговите съселяни не са забравили шока от трагичната гибел на техния съселянин. Помнят и гръмките обещания на местната общинска власт по онова време, че улицата, където е родният дом на техния герой, ще бъде кръстена на името му. „Останаха си само с думите. И днес улицата се казва „Първа”, а нашият Георги заслужаваше този знак на уважение – да я кръстят на него”, твърдят жители на селището. Ще говорим с ръководството на общината. Вярно е, че ще се наложи около 150 души да сменят личните си документи, но това не би трябвало да е проблем. Длъжни сме да почетем нашия герой. Вярвам, че и родителите му това искат, споделят те. Мълчанието на родителите на Георги Радка и Христо по въпроса също е красноречиво. „Много бързаха да говорят тогава, но забравиха обещанията си”, само това отсича бай Христо. Преди повече от 9 години общинският съвет отказа да преименува улицата с аргумента, че това ще струва пари на живеещите там за смяна на личните документи, припомни тогавашният кмет на общината и настоящ депутат Любен Татарски. „Ще дискутираме казуса с общинските съветници. Смятаме, че е редно улицата, където е родната къща на Георги, да носи неговото име. Надяваме се, че това ще се случи. Ако не се стигне до такова решениу ще търсим друг начин, за да почетем паметта му”, заявиха от ръководството на община Разлог.
