Рикса означава селище на богатите. В Каменна рикса през римско трябва да са живели богаташи, припомня историята кметът Първан Тодоров. Затова иманяри още обикалят околностите му. Намират монети, отломки от фигури. Най-дълго се задържат при останките от някогашната римска крепост. Тя се намира в местността “Градище” и от нея в хубаво време се вижда Дунав, дори отсрещният румънски град Калафат. Според кмета, служила е за наблюдателница. От нея е било следено движението на товарите от района към най-големия римски град Рациария. А товарите са били ценни – злато, желязо, мед, добивани в близките рудници и по река Дългоделска Огоста. От метала прочути майстори са изработвали накити и украшения, сервизи, статуи, които се откриват до днес при разкопки край село Арчар, където се е намирал античният град.
От римско в Каменна рикса е останало едно занимание, което и днес някои практикуват – плавене на злато. В специално направено коритце се пропуска силна струя вода, а металът като по-тежък пада на набразденото му дъно. По този начин се “ловят” златни песъчинки. Някога на ден можело да се съберат по 12 грама. Днес 2-3 грама са голяма находка.
В Каменна рикса живеят 150 души. Повечето са пенсионери, работили в градовете, но завърнали се преди време в бащините къщи. Добре се чувстват сред красивата природа, чистия въздух и тишината. Но не са се оставили на безделието и самотата, разказва кметът. Копаят градини из дворовете си, отглеждат животни.
Ритуалите в Каменна рикса са като театър – имат си написан сценарий, а от читалището избират “актьорите”. За откриване на жътвата в началото на юли главната роля се паднала на млада майка. Тя повела 3 деца – едното в люлка, към нивата. Там вързала на триножник люлката и оставила кърмачето да спи. След това се включила в жътвата, а другите деца зазяпали от стърнището. Всички заедно изпели жътварските песни, изпълнявани някога по жътва от баби и прабаби. По същия начин отбелязали и Еньовден – станали рано, набрали билките, после в читалището изплели венец и всички се проточили през него. Старовремски обичаи изпълняват и на Трифон- Зарезан и на други празници.
С помоща на общината в село Георги Дамяново разработваме проект за създаване на туристически маршрути, каза още селският управник. Той предвижда реставрация на римската крепост, път до пещерата “Мечата дупка”, екопътека до крепостта. По нея ще има беседки, кътове за отдих. При нас туристите ще видят автентичен селски бит, ще ги нагостим с екологично чиста храна, ще им разкажем истории от времето, когато тук са живели богатите римляни, иманярски легенди. Ако поискат, ще ги научим да промиват златоносен пясък. В развитието на туризма виждат бъдещето на района и в общината в Георги Дамяново. Тя вече има екшън план за това, отчитайки екологически чистата природа и множеството природни забележителности в близките села. Има и готови уникални маршрути – трите водопада – Воден, Ларжин и Дуршин скок, връх “Копрен”, пещерата “Мечата дупка” , резервата “Ускето”. Всичко това може да се съчетае с рибарски и ловен туризъм, добавя кметът Първан Тодоров.
