Белокаменният паметник в центъра на село Караманово събра стотици жители и гости на селото, за да почетат паметта на героя граничар Асен Илиев. На 24 април се навършиха 90 години от неговото рождение. Монументът беше отрупан с венци и цветя от признателните потомци. Тържеството премина под патронажа на кмета на община Ценово д-р Петър Петров, а организацията беше поверена на местното читалище и кметството. За да почетат паметта на Асен Илиев, в Караманово се събраха и много бивши защитници на Родината, обединени от интернетплатформата „Граничарите на България“. Сред гостите бяха и представители на областното и общинското ръководство на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Местната структура на запасното войнство е приела името на храбрия жител на Караманово за патрон на организацията. Тържеството в Караманово беше почетено и от кмета на общината д-р Петров, протосингелът на Великотърновската митрополия отец Славчо, кметове на населени места и общински съветници.
„Името на Асен Илиев е не само символ на родолюбие, но и ярък пример за младото поколение как се защитава Отечеството, как опазването на държавната граница и сигурността на Родината се поставя пред собствения живот. Една велика истина гласи, че героите не умират, те падат в боя, за да живеят в сърцата на поколенията“, подчерта в словото си д-р Петров. Той връчи на различни институции в селото книга, в която си описва подвига и жизнения път на Асен Илиев, подготвена от о.з. полковник Киро Киров. Слово произнесе и кметът на Караманово Бисер Блажев, който подчерта, че Асен Илиев в спомените на бойните му другари завинаги ще остане момчето на 23 години, но с геройската си постъпка успя да запише името си със златни букви в историята на Гранични войски.
През есента на 1949 година Асен Илиев е призован да отбие редовната си военна служба. По собствено желание той постъпва в Школата за обучение на сержантски състав, след което е разпределен да служи в застава „Орел“ в Североизточните Родопи. На 31 март 1952 г. трима истински българи влизат в ожесточена престрелка с нарушители на държавната ни граница. В 5,30 часа сутринта граничен наряд под ръководството на младши сержант Асен Илиев се натъква на шпионска група, проникнала за диверсионна дейност в България. Сред дъжд от куршуми загиват ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. Асен Илиев се опитва да пресече пътя на бандитите към граничната бразда. В неравната схватка е пробит автоматът на Асен. Независимо от това той успява да застреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 метра от граничната бразда в местността „Кралимарковски камък“. По мнението на военни специалисти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото сражение с диверсантска група в историята на Гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за храброст – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 г. граничната застава „Орел“, на която служи Асен Илиев, носи неговото име. В навечерието на 2 юни 1973 г. в родното село на героя граничар е открит паметник. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
Свещеници от Великотърновската епархия отслужиха Благодарствена молитва, благословиха присъстващите и ги поздравиха с настъпващите светли християнски празници.
Старт на празничната програма даде ученикът Десислав Асенов, който прочете стихотворение, посветено на Асен Илиев, написано специално за тържеството от местната поетеса Пламенка Костова. Изпълненията на Женската фолклорна група „От извора“ повдигнаха емоционалния градус. Празничното настроение и българският дух на публиката получиха сериозен стимул от концерта на Илия Луков. Песните му вдигнаха на крака присъстващите, които извиха кръшно българско хоро. Празникът завърши с пищна заря, която озари насъбралото се мнозинство в центъра на Караманово.
