Колко е часът? Ако ви попитат днес, ще погледнете ръчния си часовник или телефона. Преди 100 години обаче единственият начин да отговорите е да погледнете градската часовникова кула.
По нея са сверявали времето еснафите и работниците. Животът на градчетата се е въртял около стрелките. Там са се срещали, женили и разделяли влюбените двойки.
Историите на часовниковите кули в страната си приличат. Над 40 са запазени до днес и гражданите, както и преди векове, могат да разберат колко е часът „отвисоко“. Географията на градските часовници всъщност показва кои са били развитите населени места в България преди един-два века. Градският часовник винаги е в центъра на града, на чаршията. За издигането му обикновено пари давал местният еснаф. Селянинът земеделец можел и без часовник, слънцето му било достатъчен ориентир, за да знае кога да стане (преди изгрев), кога да започне работа, кога да почива (неслучайно се казвало – да пладнува), кога да приключи. Занаятчията и търговецът обаче имали нужда от регулиране на работното време. И понеже по онези времена личните часовници били голяма рядкост, хората започнали да строят часовникови кули. Така калфата и чираците знаели в колко часа да се явят пред майстора, за да не получат някой зад врата.
Днес часовниковите кули са атракция. Но пък градовете ги поддържат и се гордеят със своето историческо богатство.
По най-атрактивен начин часовете отброява кулата в Плевен.
Мелодии от емблематични песни
на незабравимия плевенчанин Емил Димитров звучат от часовниковата кула на сградата на общината. Идеята е осъществена с финансовата подкрепа на „Ротари клуб“ и община Плевен. Всеки ден точно в 9:00 часа плевенчани слушат мелодията „Ако си дал“. В 12:00 звучи емблематичната песен „Моя страна, моя България“, а в 18:00 – „Песен за Плевен“.
Часовникова кула се издигна и на ремонтираното читалище „Св. св. Кирил и Методий–1882“ в Попово. Съоръжението струва на местния бюджет 30 хил. лв. Часовникът е с монтирани 3 циферблата, съответно на източната, западната и южната страна на кулата. Индексите за кръгъл час са с вградено LED осветление, а стрелките имат стъклено флуоресциращо покритие. По контура от вътрешната страна на всеки часовников механизъм е поставена светлоотразителна и водоустойчива LED лента за осветяване на циферблата през тъмната част на денонощието.
Към часовника са монтирани и
4 броя тонколони
които възпроизвеждат различни мелодии на всеки кръгъл час. Освен това, на източната и южната част на фасадата са поставени 2 електронни дисплея, които отчитат влажността и температурата на въздуха. Отличителното при часовника е оборудването му със специална система, благодарение на която той автоматично превключва между лятно и зимно часово време.
Един от символите на Пазарджик е часовниковата кула в града. Предполага се, че кулата е била с форма на правилна призма с основа шестоъгълник, осмоъгълник или дванадесетоъгълник, издигната върху постамент с форма на паралелепипед. Часовникът се е намирал в ниша, разположена върху пирамидата над постамента. Надпис върху плоча на кулата е гласял: „Честният Ибрахим ага Хайрулов ни удостои с направата на този часовник, който бие час по час и весели града“ и годината на построяване на часовника по турско летоброене е „1154“. През 1924 г. часовниковата кула е разрушена и от нея остават само каменните основи и постамента. „Ротари клуб – Пазарджик“ започва да я възстановява с идеята да се доближи максимално до първоначалния си вид. Часовниковата кула е завършена и е официално открита на 21 май 2010 г. – Деня на Пазарджик.
Нова камбана ще озвучава отброяването на времето от часовника в сградата на Централна поща в Стара Загора. По молба на кмета на общината Живко Тодоров е изработена 72-килограмовата камбана, която отговаря на размера на старата. Старата камбана на върха на Часовниковата кула е поставена около 1934 година. След напукването й преди десетина години спира да работи и часовникът на пощата. Инициативата на кмета на Стара Загора за възстановяването му е от февруари 2014 година.
И София е имала своя кула
Малко хора знаят, че и София е имала своя часовникова кула. Тя се е издигала близко до конака и в съседство с Челеби джамия. За часовникова кула в София се споменава през 1709 г. във връзка с продажба на дюкян, намиращ се близо до нея, като един от градските райони е носел името „Сахат куле махала“, а там също имало и пазар. В пролог за месеците септември, октомври и ноември е останала летописна бележка, че часовниковата кула била унищожена от пожар: „Да се знае кога изгоре софийскио сахато с болницата заедно, на майя, 13 ден, 1844 година. Гонеха човеци тогава да гасят…“ (Гошев; Ив. Стари записки…, св. II, 1929г., с. 9.).
След пожара била направена нова часовникова кула, за която Дик де Лонли е оставил следното кратко описание: „На дъното, срещу Челеби джамия, се издига кулата с часовника с четвъртита форма, с цинков покрив, който прилича на гигантски гасител на свещ, с тенекиен ветропоказател на върха, боядисан червено“. Според Иречек кулата не била здрава постройка, а била направена от плет и мазилка. Кулата била съборена през 1882 г. във връзка с изграждането на западното крило на двореца.
