В Монтанско Тодоровден има различни значения, разказват възрастни хора. През последните години първата събота след Сирница се чества само като ден на почит към конете. Някога обаче този ден бил посветен и на предпазването от болестта гутурач (болест с отоци) и безплодието.
На този ден жените ставали рано и притогвяли 15 вида обредни хлябове – с конче, с подкова, с кукла – за младите булки, колаци. Когато мъжете извеждали конете и тръгвали за кушията, жените ги изпращали с тудоровски песни. В тях се пожелавал спорен ден на стопаните, които с конете за пръв път след зимата наобикаляли нивите с жита, за да видят как са поникнали. Жените заръчвали да им наберат росни цветя, за да увият венци за конете.
След кушиите цялото село се събирало на плащада. Младите булки идвали облечени в народни носии и се залавяли на хоро. Майките, кумовете, деверите им ги дарявали с колаци, омесени специално за празника.
Според етнографите, почитта към конете идва от прабългарите, които са прекарвали голяма част от живота си в преходи на коне. Църковният празник пък е възприеман като спасение на християните, облажили се през първата седмица след великия пост.
