В Никопол ще отбележат 139 години от Освобождаването на града по време на Руско-турската освободителна война. Тя приключва на 16 юли 1877 година и е втората битка от началото на войната, в която руските сили побеждават османската армия. Благодарение на тази победа се отваря възможност за настъпление на руските войски към Северна България.
В битката край Никопол участие взима Западният руски отряд. След успешния десант край река Дунав и превземането на Свищов, Западният руски отряд, под командването на генерал-лейтенант Николай Криденер, се насочва към Никопол. Целта е да се проправи път към Централна и Северна България. Западният руски отряд се състои от Армейски корпус IX, в състав от 18 батальона, 24 ескадрона и 92 оръдия. Османската войска край Никопол е под командването на Хасан паша. Тя се състои от близо 8 500 войника и 17 батареи. Главната отбранителна линия е разположена във високите части на града, като е заобиколена с ровове и окопи. Османската армия е сигурна в своята победа и смята, че ще се справи с руската войска.
Решаващото сражение започва в ранните сутрешни часове на 15 юли. Тогава части от лява колона на русите настъпва срещу османските сили, които са на десния бряг на река Осъм. Води се ожесточена битка.
Руският военен кореспондент Всеволод Владимирович Крестовски пише: „Когато нашият център премина в настъпление, беше ужасна горещина, слънцето грееше непоносимо. Войниците се задушаваха от прах и топлина и от мъчителна жажда. Тогава жените от село Въбел взеха кофи, кани и стомни и под ожесточена вражеска стрелба носеха вода до позицията на нашите изтощените войници, в този момент глътка вода на живот означаваше безценна полза… не се обръща внимание на зловещо свистящите куршуми, попадащите снаряди, те никога не напускаха мястото, докато войниците не изпият всичката вода, едва след това отново отиваха да донесат вода “.
Едва привечер руските войски превземат предмостовата позиция край село Муселиево. По този начин е прекъснат пътят за отстъпление на османската армия към Плевен. С настъпването на нощта руската войска плътно е обградила Никопол, овладяна е предната отбранителна линия, както и две от редутите на главната отбранителна линия. През нощта следва артилерийска стрелба, при която се разрушава голяма част от крепостната стена на Никопол.
В утрото на 16 юли османската армия е деморализирана и се предава. Пленени са около 7 000 войници. Руските войски взимат над 10 000 пушки, 113 оръдия, боеприпаси и други. Жертвите, които османската армия дава в тази битка, са над 1 300. Победата край Никопол осигурява по-добро разположение на руските войски. По този начин се отваря сигурен път към централните и северните части на България.
В Никопол и околностите, където са се водили битки, има паметници на героите за благодарност и вечна памет. През 1958 г. ген. Гундаров предава на никополчани ключа на крепостта – историческа реликва. Той се съхранява в местния музей, напомняйки за героизма на руските войници в оня паметен ден – 16 юли 1877 – загинали и оцелели, освободили града от петвековно потисничество.
И тази година на 15 юли жителите на Никопол ще им отдадат почит, като поднесат цветя пред белия Паметник на победата на брега на Дунав.
