Приетите изменения в наредби 39 и 40 на Министерство на здравеопазването, с които се въвежда възможността семейните лекари да насочват психично болни за диспансеризация в болнични заведения засяга сериозно възможностите за тяхното лечение. За това алармираха варненските психиатри д-р Татяна Аврамова и д-р Нина Ковачева. Според тях диспансеризирането на пациентите не означава непременно по-добра грижа. Освен това е безсмислено то да се прилага при такива с леки психически разстройства като тревожност и безсъние, например.
„Пациентите се притесняват от регистрацията, която ще имат в болниците, а тези с диагнози, които не ги инвалидизират, ще бъдат сочени с пръст. Според наредбата обаче дори леките разстройства подлежат на диспансеризиране, въпреки че са овладяеми извън болница“, коментира д-р Ковачева.Веднъж регистрирани тези хора ще се чувстват затруднени в търсене на работа и в социалните контакти.В същото време не подлежат на диспансеризиране хора, които употребят наркотици или алкохол.
Според специалистите Варна е единственият областен град без психодиспансер, който е затворен от преди няколко години.
Те са притеснени и от факта, че след промените достъпът до психиатрични грижи ще се затрудни, тъй като ще бъде ограничен броят на отпусканите направления.
„Голяма част от пациентите ще отидат в болничните отделения, само за да не загубят ТЕЛК и социални помощи, а не защото се нуждаят от стационарно лечение “, разкри д-р Аврамова.Това ще глътне много повече средства от парите за психолечение, които се прехвърлят сега от МЗ на Здравната каса. Има и ампули по 1000 лева, посочи психиатърката.
Преди седмица във Върховния административен съд е внесена жалба срещу промените от 80 психиатри в страната.