Вече седма поред година Петко Ангелов е домакин на Празника на хляба, който се провежда по традиция на последната събота от месец юли.
В къщата му за гости ”Тепавицата” в с. Рабво, община Стамболово, на брега на р. Арда идват хора от близо и далеч, за да се включат в ритуалното зажънване на лимец.Бившият авиатор отглежда културата, известна още като дива пшеница от вече близо 10 години. Има 400 декара с лимец.
Историята на лимеца датира отпреди 18 хилядолетия, откогато са първите данни за него.
В Източните Родопи растението винаги го е имало в диворастящия си вариант, но с годините е изгубило популярност като масова житна култура. С работата си биофермерът отново възстановява славата му. Всичко при него се прави както в старите времена-на ръка.
В ритуала жените от няколко села, облечени в носии, показаха старата традиция. Отдалече влязоха в нивата с песен. Тя е жетварска, да прогоним змиите, обясняват бабите.
Някои от тях са довели и внучетата си, за да запомнят и продължат народната традиция и впоследствие. И в стари времена децата са били с бабите и дядовците си, с родителите на нивата. Те носели в торбички храната за жетварите, а водата –в стомнички.
След като жетварите влязоха в нивата най-възрастният от тях вдигна сърпа, за да паднат под него първите класове. После вързва снопа и го сложи на земята така, че класовете да гледат към небето.
Някога майките са носили и бебетата си на нивата, така че пеленачетата са се слагали под снопа на сянка, и ритуално -да растат здрави, а хлябът да е вкусен, разказват жените от селата Узунджово и Жълти бряг, които изпълняват ритуала.
„В годината да има много берекет! Да са пълни хамбарите и да има много здраве за стопаните!”, наричат жетварите докато слагат на чорбаджията кърпа на главата. „ Да има още много посеви от лимец, да са здрави сноповете, да има хляб не само за мен, а и за всички хора!”, отговаря на пожеланията на жътварите собственикът на нивата Петко Ангелов.
После на снопа бабите слагат месал, а в него паричка-пак за берекет. След нивата цялото шествие се отправи отново по обратния път за село Рабово. Там в къщата на стопанина житото беше смелено както са го правили предците ни-с хромел.
„Лимецът е упорито растение, издържа на суша и на влага, приеборва се лесно и с плевелите.”, разказва Петко Ангелов, докато останалите наблюдават как се меси ръчно хляб.
Производителят обяснява, че по принцип средният добив варира между 120 и 140 кг. на декар. Тази година Ангелов отчита като по-слаба от предходната и очаква около 120 кг от декар.
В стопанството му освен хляб, от лимец вече се произвеждат и юфка, кус-кус и трахана. Вече приключват и пробите за производство на бира от лимец, която ще бъде пусната на пазара към края на годината.
