Днес е първият от богородичните празници и най-веселият в църковния календар. В Северозапада го наричат Благовец. Весел е, защото носи две благи вести – първата, че след девет месеца Дева Мария ще роди син божий и втората, че идва лято. Тази година то вече се появи, но е имало и време, когато благата вест е идвала в снежна премяна.
От стари времена в Северозапада посрещат Благовец в чиста къща. Жените стават рано, измитат стаите, двора, а боклукът изнасят на улицата и го палят. Децата прескачат тези огньове за здраве.
Благовец слага началото на полската работа. Ако времето е хубаво, жените отиват в градините и сеят лещата и боба. Мъжете отварят кошерите си и пчелите за пръв път плъзват по първите цъфнали клони.В нощта срещу празника иманяри преброждат поля и гори. Оглеждат се за син пламък – той бил знак за заровено наблизо имане.
Някога на Благовец празнували срещу змии и гущери. Жени хващали маши и ножици, щракали с тях и нареждали: бягайте змии и гущери, че идват щъркели. На този ден пробивали ушите на момичетата за обеци, тъй като се смята, че на Благовец раните зарастват по-бързо. До днес е оцеляла традицията излиза ли някой от къщи, да слага пари в джоба. Ако по пътя си чуе кукувица, това значи, че ще има пари и богатство през цялата година.
За трапезата на Благовец се приготвят специални ястия. Непременно трябва да има печена риба, шарена пита и баница лучник. Стари баби и досега за този ден приготвят рибник – изчистена риба, увита в тесто. Пече се като хляб във фурната до златист цвят на тестото.
Имен ден имат всички, в чиито имена се съдържа думата благ – Блага, Благовест, Благородка и др.
