В Северозапада днес празнуват за здравето на конете, затова денят е наречен още Конски Великден. В някои села го празуват и срещу безплодие и болестта гутурач /болест с отоци/. Така е според народния календар, а църквата го посвещава на свети Теодор Тирон, честван на 17 февруари. Българите, които в древността са се дивжели от място на място само на коне, не може да нямат такъв ден. С него почитали конете и като помощници в земеделската работа.
На този ден, който е винаги в първата събота след Великите пости, се приготвя постна трапеза, но някога жените месели по 15 вида обредни хлябове. Нречени са конче, копито, кукла, колак, черковник и т.н. Варели царевица на зърна, а в нея поставяли боб, леща и гръстено семе. От тази смес давали и на конете.
Конският празник води началото си от езичеството и е честван още от прабългарите, които са били много добри коневъди и ездачи. Приело го е и християнството и според богослови – не случайно. Легенда гласи, че на този ден свети Тодор облича кожуха си, яхва коня и отива при Бога, за да измоли лято.
На Тодоровден от стари времена се организират конни състезания. Рано сутринта мъжете окичват конете с венци от здрвец и кукуряк, връзват им червени пискюли. За деня народът е създал и песен с думите:… „ вземи, байно, злато плочи, злато плочи, сребро клинци, да подковеш добра коня, да обидиш цибро поле…”.
В нови времена трапезата също е постна, но на нея задължително слагат прясна пита, леща и супа от гъби. Имен ден празнуват мъже, жени и деца с имената Тодор, Тодорка, Тодорин, Теодор, но и Божидар, Божидара, което е превод от гръцкото Теодор.
