Възкресението на Лазар в Северозапада се приема и като възкресение на природата и началото на стопанския живот. Затова този ден се празнува в чест на нивите, пасищата и горите. Народното поверие говори за Лазар с балтията, който обикалял нивите и ги чистил от храсти и дървета. Затова на този ден мъжете отивали на нивите, за да ги подготвят за предстоящата оран и сеитба.
Най- важната част от деня е лазаруването. В стари времена в него участвали само подевките / момичета пред замомяване/. Те се събиали по махали, образували групи от по 20-тина девойки и разучавали лазарски песни. Нагиздени в пищни народни носии, с пролетни венци на главите, подевките тръгвали по къщите. В дворовете им изигравали хоро, изпявали песни, а стопаните ги дарявали с бели несварени яйца, орехи, сушени сливи, ябълки. Лазарският репертоар е доста богат, има песни за всеки дом. Където имало мома, пеели песни за срещата и с лудо-младо, на невестите:”Що си рано ранила, невесто, дали чакаш лазарки да ти двори пометат”, а тя им отговаряла :”Метени са дворове, нека дойдат лазарки, имам с що да ги дарувам…” В двора на богатите стопани нареждали: „Където ние сме минали, родило се преродило, та на земя натегнало…”В къщи с моми и млади мъже пеели: „Я момата женете, я момчето годете…”
Не оставала къща подмината, защото нея подминава и доброто, и благополучието. Днес в селата едвам се събират по 10-тина момичета за лазаруване, които не могат да обходят всички къщи. Към групите се присъединяват и малки лазарки – 8 – 10 –годишни момичета. Но обичаят се показва доста автентично на прегледи и фестивали у нас и в чужбина. Той е един от празниците, които читалищата пазят и популяризират, ако не на живо, то на сцената.
