Ивановден е най-лиричният празник в църковния календар. На този ден се извършвали ритуали, които показвали близостта между членовете на фамилиите, именниците и децата. Главният обред е къпането. От рано сутринта пълнели каци със студена вода, в които топвали децата за здраве. Именници и ергени също поливали със студена вода от котли. И това се правело за здраве. То имало и друго предназначение – подсещали ергените, че трябва да се задомят. Ако няой не искал да го поливат или се страхувал от ледената вода, давал пари и така се откупувал от обичая.
В Северозапада след къпането младоженците посещавали кумовете си, от които получавали най-добрите съвети за семейния си живот. В някои села и до днес в реката хвърлят кръст и който го извади, става герой за деня на селото. Той трябвало да обикаля къщите, да благославя за здраве и блогополучие и да събира пари. Стопаните трябвало най-напред да целунат кръста, който той е извадил от реката.
Само в Кула този оригинален обичай е запазен до днес. Всяка година се събира група от мъже, наречени къпачи. Те тръгват отрано по улиците и обливат със студена води срещаните минувачи. През нощта обикалят домовете на младоженците и също ги обливат с вода за здраве. Стопаните на къщите ги даряват с месо, сланина, вино. Ритуалът завършва вечер в читалището, където къпачите се събират за гощавка с дарените им мезата и напитки. Този обичай Кула показва и на фестивали и фолклорни събори. На живо се изпълнява на 20 януари, когато е Ивановден по стария стил.
Ивановденската трапеза си има своите задължителни ястия – свински ребра със зеле, кървавица, баница, фасул, ошав.
Имен ден празнуват стотици ивановци, тъй като през миналия век това е било най-разпространеното име. Във Видин днес те са 1712 мъже и жени. Най-възрастният Иван е на 94 години, а най-възрастната Иванка – на 98. Най-младите са на по годинка. През последните години името не се изоставя, но се модернизира – Иванела, Ивелина, Ивета, Иванина. Все повече се налага и другата му форма – Йоан и Йоанна.
