Като земеделски район в Северозапада тачат особено много Свети Герман, чийто ден е днес. Ако църквата го почита като Свети Герман Цариградски, епископ и патриарх на Цариград, известен като песнописец и автор на съчинения за почитането на иконите, то народът го тачи като Герман Градушкар. На него празнуват против градушки и за дъжд. Според народния календар 4 пъти през годината се празнува против градушки, но на Свети Герман е основният празник.
На този ден не се работи нито полска, нито къщна работа. Воловете не бива да се впрягат и с тях да се излиза от двора. Ако някой реши все пак да го направи, то цяло село ще пострада от градушка. Затова то се събира и удря волската кола на своеволеца, докато стане на парчета.
На този пролетен ден често се случва да се спускат тъмни облаци, да гърми и да се сипе дъжд. Тогава наизлизали по мегданите и гледайки към небето, нареждали: "Германе, прати градушката в пусти гори тилилейски, дето брадва не сече, дете петел не пее и колак не се меси…”
В същото време на този ден се молели за дъжд, ако годината започвала със суша. Правели специални кукли, които заравяли в земята и се обръщали към небето с молба Герман да пусне дъжд. Този обред се извършвал и на други празници, ако стопаните имали нужда от дъжд.
Името Герман е от старите имена, които днес се срещат рядко. В Монтана още има фамилии Германови и Германски. Но новородени с името Герман или Германа от години няма.
