В Северозапада Петровден и до днес е най-големият летен християнски празник. В народното съзнание свети Петър е райският ключар. В стари времена вярвали, че той мери греховете и добрите дела на човека и отсъжда къде да отиде душата му – в ада или в рая.
Народната традиция на този ден е опростена, тъй като той се пада във време на усилена полска работа, по жътва. В селата около Белоградчик обаче на този ден не се работело на полето. Жените ставали рано и месели петровски колаци. За курбан колели първото пролетно пиле. Това пиле с годините се превърнало в символа на този ден. След това задължително отивали в черквите като носели ябълки-петровки и сливи. Едва след службата от тях можело да се яде. Разнасяли ги на близки и съседи. На трапезата се слагало свареното пиле и пилешка каша. С него започвало отговяването след петровските пости.
Понеже през тези дни започвали и горещините, народът ги нарича Петровски жеги. На този ден имен ден имат Петър, Петрана, Петя, Петруна, но и Камен, Камена и техни производни.
Макър денят да е посветен на двамата апостоли Петър и Павел, в Северозапада свети Павел се празнува на утрешния ден – 30 юни. Така 30 юни – събор на светите 12 апостоли, в този край на България се отбелязва като ден на 13-те апостоли, приятели божии.
