В Северозапада празнуват Цветница не като евангелско събитие – влизането на Исус в Ерусалим, а като празник от времето на предхристиянството. До днес са запазени ритуалите, които са извършвали древните славяни. Най-характерният е кумиченето. Моми, които предният ден са лазарували, се събирали на място със спокойно течаща вода и пускали по нея обредни хлебчета, наречени кукли. За това в някои селища денят е известен още като Куклинден. Обичаят се правил като защита на момите от змейове. Огнените същества не нападали и не отвличали мома, която се е кумичила.
На този ден древните почитали върбата. Те вярвали в нейните магически свойства – тя предпазвала от зли духове и всякакви бедствия. Затова на този ден окичвали с върбови клонки вратите на домовете си. От тях християнството е заимствало този празник. По-късно медицината доказва полезното действие на върбата – от нея се произвежда безспорното до днес лекарство аспирин. Самото му название – силицис, показва връзката му с върбата.
Именниците на този ден са най-многобройни. Празнуват всички, които носят имена на цветя – от Цвета и Цветан до Тинтява, Нарцис и Хринзантема.
