В Северозападна България Лазарица се празнува в чест на нивите, пасищата и горите. До този ден някога стопаните вече са обиколили нивите си, изчистили са ги от храсти и камънаци, за да са готови за пролетната работа.
На Лазарица из селата тръгвали момичетата и момите, защото, която не е лазарувала, не е могла да се задомява. Същото като коледуването за момците. Според народното вярване, момичетата могат да лазаруват само един път. Днес обаче те участват всяка година в ритуала докато се омъжат.
Някога лазарките се събирали десетина дни преди празника, за да съставят групите и да си разпределят селото. В една къща можело само един път да влязат лазарки. Те разучавали и лазарските песни, за които народът има богат репертоар. Започвали с възхвала на Лазар :” Дай ни, Боже, ситен дъждец, дъжд да вали, трева да никне, моми да берат, венци да вият, песни да пеят, Лазар да славят…”За всяка къща имало специална песен – за тази, в която има мома, невеста, богат стопанин. На тръгване задължително изпявали: ”Колко шума по гората, толкоз здраве в тая къща…” Обикновено пеела най-опитната и гласовита лазарка, а останалите се налавяли за ръце в кръг и обикаляли покрай нея.Стопаните на къщите дарявали момичетата с яйца, които те събирали в носени от тях кошници. Днес стопаните посрещат момичетата с баници, даруват ги с бонбони и пари.
Имен ден днес празнуват Лазар и Лазарина, както и производните от името Ласко и Ласка, Лазо, Лашко и други подобни.