В Северозапада смятат Трифон Зарезан за наследник на старогръцкия бог на лозята и виното Дионисий. И до днес в Чипровци мъжете се украсяват като Дионисий с венец от лозови пръчки на главите. И жени участват в празника, но маскирани като мъже. Денят завършва с веселие и игри, които наподобяват Дионисиевите. Наричали Свети Трифон Пияницата, а кръчмарите – трифунци.
На този ден трапезата в Северозапада е специална. Жените приготвяли варена кокошка, печена луканка, омлет, прясна пита и задължително тутманик. С пълна торба с мезета и бъклици с вино мъжете тръгвали към лозята. Там зарязвали с косер три главини, поливали ги с вино и всички се събирали на обща трапеза.
Наричали „колкото капки вино по лозата, толкова гроздове наесен”. Ръсели лозата със светена вода за плодородие и предпазване от градушки. Вадели хлябовете, кокошките и виното. Обикновено събирали вината на всички участници в зарязването в котел и пиели от него. Наричали го боровишко вино от името на селото Боровица, където и до днес се черпят по същия начин. На общата трапеза слагали китка босилек, вързана с червен конец.
Който се осмелявал да посегне към нея, а това трябвало да бъде най-добрият лозар в селото, бил обявяван за цар. Всички му честители титлата, слагали му венец от лози и с колесар го връщали в селото, теглейки го. Той ги водел у дома си, където веселието продължавало. „Царят” трябвало да се напие, за да има беркет.
От 1 февруари започват пролетните вълчи празници. Три дни – 1, 2 и 3 февруари, нищо не се работи – ни полска, ни къщна работа. Не метели дори кошарите, не отваряли ножиците и клещите, за да остават затворени устите на вълците.
У нас Трифон Зарезан е един от най-обичаните народни празници. Народът го тачи два пъти – на 1 и на 14 февруари. Т.е. – и по новия, и по стария стил.
