Твърде рано е да се прави извод, че има стабилизация на икономиката, а още по-рано е да се правят прогнози, че скоро ще достигнем нивата отпреди кризата, породена от коронавируса. Така коментира пред Kmeta.bg Димитър Бранков, зам. -председател на БСК, данните от последната анкета на НСИ сред нефинансовите предприятия. Те показват, че 7,9% от компаниите са съкращавали персонал, а 23,4% са пускали служителите си в платен, а после и в неплатен отпуск.
Дори при оптимистичен вариант – добра макроикономическа прогноза и добър изход от коронакризата, не може да очакваме връщане на нивата отпреди нея по-рано от третото тримесечие на следващата година. А най-вероятно за европейската икономика е тази нормализация да се случи в края на следващата година, уточни Бранков.
Безработицата
Бранков смята, че от данните на НСИ се вижда, че през юли има стабилизация на нетния брой на назначенията. След лошата ситуация през март – април, през юли за първи път има преобладаващ брой на назначенията спрямо съкращенията. Лицата, наети в тази период, са с 20 хиляди повече в сравнение с май месец. Това е очаквано, защото е свързано със сезонни фактори, подчерта Бранков. Според него през септември и октомври трябва да се очаква намаление на тези показатели. Бранков напомни, че секторите, които са най-засегнати в условията на извънредна ситуация, са: услугите, търговията, частично транспорта, в който през последния месец се наблюдава положителна тенденция при наемането на хора. Строителството също е било сред засегнатите сектори, но при него сезонността е доста по-силно обособена, отколкото при транспорта. Не може да се очаква да стигнем скоро ниските нива на безработица, които имахме отпреди март месец тази година, коментира Бранков.
Данните на НСИ показват, че възможните реакции на работодателите по отношение на заетостта са няколко типа – съкращаване на персонал, минаване на непълно работно време, почасова заетост, намаляване на заплати и др. От анкетата на НСИ се вижда, че работодателите предпочитат да пускат служители в отпуск и да намаляват работно време, вместо да съкращават. Сравнително малко са тези, които се преминали към освобождаване на работници. По отношение на това, че 3% от работодателите са намалили заплатите, Бланков каза, че в последните години сме били на едно от първите места по ръст на заплатите в Европейския съюз (wточнението е, че не се говори за нивото на заплащане, което при нас е ниско, защото и производителността е ниска).
Бюджетните заплати изпревариха тези в частния сектор
Зам.-председателят на БСК подчерта, че от миналата година се наблюдава изпреварване на заплатите в бюджетната сфера спрямо тези в реалната икономика и частния сектор. За тази година е заложен ръст на заплатите в от 10%, а едно от последните решения на кабинета е да вдигне с до 30% заплатите в една трета от администрациите с мотива, че са на първа линия в борбата с COVID-19. Бранков напомни, че работодателската организация не е подкрепила това предложение. По време на криза увеличаването на заплатите не е най-адекватната мярка, по-скоро фокусът трябва да е върху съхраняване на заетостта, смята икономистът.
