75 години от разстрела на поета Никола Вапцаров се навършват днес. На днешния ден в Софийското гарнизонно стрелбище е разстрелян Вапцаров заедно с още петима от осъдените в процеса по Закона за защита на държавата.
Стихотворението "Предсмъртно" е последната творба на поета. Написано е на стената на килията няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на автора на 23 юли 1942г. Произведението е личното прощаване с живота, но надхвърлящо рамките на интимното и достигащо до общочовешкото и исторически значимото.
Предсмъртно
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
"Прощално“ е другото предсмъртно стихотворение на Вапцаров, написано е през юли 1942г., когато поетът е бил разпитван в Дирекция на полицията, а няколко часа по-късно разстрелян. Творбата остава в българската литература като едно от най-красивите и искрени любовни послания.
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.









