Нова постоянна експозиция открива утре Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Тя предлага ново структуриране, като запазва хронологическия принцип в проследяването на развитието на българското изкуство от края на ХІХ век до наши дни, обясни уредникът й Румен Серафимов.
Началото е в академичния реализъм, импресионизма и символизма от първите три десетилетия на XX век. Те са представени с творби на Иван Мърквичка, Стефан Иванов, Цено Тодоров, Елисавета Консулова-Вазова, Александър Мутафов, Никола Танев, Данаил Дечев и други автори. На изкуството на символиста Борис Георгиев – патрон на галерията, е отделена специална зала в центъра на експозицията.
Следват големите имена от движението „Родно изкуство“, което започва през 20-те години на миналия век. Произведения на Владимир Димитров – Майстора, Златьо Бояджиев, Васил Стоилов, Цанко Лавренов насочват към друга тематика, свързана с българското село и неговото идеализиране. Следваща зала е посветена на т.нар. „нови художници“, които творят през 30-те години – Бенчо Обрешков, Вера Недкова, Давид Перец, Иван Бараков, Вера Лукова, Ненко Балкански, Любомир Далчев, Иван Фунев. След тях галерията представя творците, които се вдъхновяват от тях и в началото на 60-те успяват да внесат пластически промени и нов, по-освободен дух в тогавашния мрачен период на принудителна културна изолация и строга идеологическа и естетическа нормативност, наложени от тоталитарната държава. В тази зала могат да се видят творби на Светлин Русев, Найден Петков, Дечко Узунов, Иван Кирков, Георги Божилов, Николай Даскалов, Димитър Киров.
В самостоятелна зала са експонирани най-значимите художници, които работят във Варна през 70-те и 80-те години и имат принос за цялото българско изкуство – Ванко Урумов, Стоимен Стоилов, Альоша Кафеджийски, Дария Василянска, Кина Петрова, Емануил Попгенчев, Снежина Попгенчева, Веселин Начев, Васил Василев, Володя Вълчев и др. Изкуството на 80-те години е с акцент върху експресионизма в лицето на Генко Генков, Георги Баев, Альоша Кафеджийски, Емил Попов и Ангел Станев, но тук са и стиловите им антиподи Димитър Казаков, Атанас Яранов и Павел Койчев. Последната зала на втория етаж представя изкуството от 80-те, 90-те години и от първото десетилетие на XXI век. Авторите тук работят в сферата на абстракционизма, конструктивизма, абстрактния експресионизъм, информалната живопис и постмодернизма. Те са в основата на най-съвременното визуално изразяване (Свилен Блажев, Георги Лечев, Милко Божков, Петър Дочев, Христо Симеонов, Димитър Буюклийски, Стоян Цанев, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Иван Русев, Снежана Симеонова, Кольо Карамфилов и др.)
В голямата зала на третия етаж е експонирана мащабна колекция от високохудожествени творби на съвременното българско изкуство. От първите новаторски прояви на неоекспресионизма при Николай Майсторов, Ванко Урумов и Георги Лечев в 80-те години, през знаково-метафоричната, информалната и абстрактно експресионистичната живопис на Любен Диманов, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Димитър Чолаков и др., до концептуализма в художествената инсталация, живописта, редимейд езика и видеоарта при Владимир Иванов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Веселин Начев, Сашо Анастасов, Надежда Олег Ляхова, Венелин Шурелов, Петер Цанев, Валери Чакалов, Цветан Кръстев, Илия Янков.
Отделни пространства на втория етаж са предоставени на колекцията от портрети на холандския художник от XVII век Анселм ван Хуле и на маринистични творби от най-ранните значими живописци от Варна – Георги Велчев, Георги Урумов, Христо Каварналиев и Янко Маринов.
В самостоятелна зала на първия етаж е показана специално подбрана част от колекцията на Иван Ненков – автопортрети от големи български художници. Периодично в тази зала ще се представят селекции от художественото притежание на този варненски колекционер. Творби от неговата колекция са включени и в постоянната експозиция на галерията, която е обогатена и с ценни дарения от Кина Петрова, Георги Лечев, Мария Зафиркова, Милко Божков, Владимир Иванов, Станислав Памукчиев, Надежда Олег Ляхова, Илия Янков, Лиана Димитрова.
Експозицията се открива в 18 ч. утре заедно с изложба на голямата Дария Василянска, която почина на 4 декември тази година.
