Слънцето може да осигурява отоплението и подгряването на битовата вода на 70% от варненския квартал „Кайсиева градина“. Това сочи проучване на Института за нулевоенергийни сгради (ИНЕС) в сътрудничество с чужди експерти, което бе представено на първото за България обучение за проектиране и изграждане на слънчеви топлофикации.
То се проведе в Техническия университет във Варна в рамките на инициативата „Черноморски дни на интелигентната енергия“.
Слънчевите топлофикации представляват системи от взаимосвързани термални соларни колектори, които целогодишно произвеждат топлинна енергия за отопление и битова гореща вода. Подобни решения набират популярност в Европа през последните 15 години, особено в Дания.
„Днес 110 топлофикационни дружества в страната, свързващи от 200 до 15 000 потребители, имат слънчеви топлофикации,“ казва Пер Алекс Сьоренсен, един от доайените на технологията, председател на клъстера „FlexEnergi“ и консултант в PlanEnergi, Дания. Според експерти подобни системи могат да функционират дори още по-ефективно в България, тъй като слънчевото греене е по-интензивно.Инвестицията в подобна система се възвръща за около 10 години, а поддръжката ѝ е лесна и евтина.
В проучването на ИНЕС са обхванати 69 жилищни блока с обща застроена площ 285 000 кв. м в квартал „Кайсиева градина“ във Варна, където липсва централизирана топлофикационна мрежа. Основен източник на битова топлинна енергия в момента са електрически печки и климатици.
За да се постигне максимален ефект от приложението на слънчевите топлофикации в квартала, жилищните сгради следва да са санирани (топлоизолирани). Тогава консумацията на енергия от домакинствата ще достигне 85 киловатчаса на квадратен метър на година, обясни арх. Димитър Паскалев, основател и ръководител на ИНЕС.
Топлофикационните слънчеви колектори могат да се монтират по плоските покриви на жилищните блокове, където разполагането им е най-подходящо съобразно интензитета на лятното слънчево греене. Термални колектори могат и да се интегрират и във външните стени на блоковете – по калканите на южните фасади, където ще са част от топлоизолацията.
Добивът на топлинна енергия ще достигне 38 квтч/кв.м годишно за покривните термални слънчеви колектори и около 22 квтч/кв.м за вертикалните колектори. Заедно те ще осигуряват по 60 квтч/кв.м годишно. Това означава, че топлофикационните слънчеви колектори могат да осигурят 70% от годишното потребление на топлинна енергия, ако сградите бъдат санирани. Топлинната енергия може да се съхранява сезонно чрез топлинни буфери, вградени в земята в междублоковите пространства.
„Веолия Енерджи Варна“ е в процес на анализ на потенциалната реализация на подобно топлофикационно решение в морската столица. „Изследваме потенциала за приложение на технологията във Варна, защото се стремим да диверсифицираме портфолиото от енергийни източници, които използваме – особено като се има предвид повишаването на цените на горивата“, заяви Любомир Костов, ръководител „Работа с клиенти и развитие“ в компанията, която осигурява централното парно отопление в града.
