„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
Левски, наистина, не е кой знае какъв. Той е всичко. Смелостта и куражът, решителността, любовта, смисълът и действието. Малко е да се каже, че е необикновен. Защото и само ден от живота му, вероятно, струва колкото цял един човешки живот. Дори смъртта му не е краят, а начало – на един вечен Апостол, който вече 148 години е в сърцето на всеки българин.
На 18 февруари през 1873 година на бесилото в София „твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила”*. Въжето отнема сетния дъх на Дякона, но не отнема мечтата му за чиста и свята република. Остава завинаги на 35 години, но неговият подвиг продължава да бъде пример, чрез който можем да измерваме във времето своя духовен и морален ръст.
„Гибелта му е венец на делото му. Той е отдал изцяло живота си, съществуването си, душата си на делото за освобождението на България и е с пълното съзнание, че във всеки един момент може да стане жертва на идеала си. Но никога не го изоставя”, казва пред Kmeta.bg Васил Василев – председател на Общобългарския комитет "Васил Левски".
На 27 декември 1872 г., след провала на Арабаконашкия обир, Левски е заловен от турската полиция в Къкринското ханче. До последно заптиетата не знаят кого са хванали и Дякона е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Смъртната му присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Минути преди да бъде обесен Апостола помолил за прошка отец Тодор и пожелал да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
Великанската сила на неговия дух е силата, която кара и помага на Левски да продължава да се бори за идеите си. „Но мотивът да получи тази сила е неговото родолюбие. Неговото желание да види с цената на всичко България свободна. Дори в най-дребните му стъпки, прояви, срещи, в писмата… всичко, което е оставял след себе си и около себе си – личи и изпъква над всичко, огромното му родолюбие, мечта и надежда”, допълва Василев.
Левски е личност, която преодолява всички земни болки и мъки, уверен и убеден, че накрая неговото дело ще се увенчае с успех. Че България ще бъде свободна… „Ако можем да го квалифицираме с някои от категориите, които използваме днес – той е гениален, в това което прави. Той се е родил, възпитал и израстнал като такъв и постоянно култивира тези качества, които да му помогнат за постигането на неговия идеал. Ако Левски беше направил това в някоя по-голяма държава, щеше да е световноизвестна фигура”, категоричен е Василев.
„Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.”
*Христо Ботев – "Обесването на Васил Левски" (1876)
