Лозен е най-голямото село у нас. Намира се само на 15 км от центъра столицата, но всекидневното спиране на електрозахранването вече от години създава неудобство на жителите му. За да разберем какви решения на проблема се търсят, разговаряхме с кмета Васил Станчев.
– Г-н Станчев, от какво имат нужда хората в село Лозен?
– Безпорно един от най-големите ни проблеми е прекъсването на електрозахранването и то не толкова аварийните за по няколко часа, а тези, които са в интервал между 5 и 15 минути, защото те натоварват много електроуредите на домакинствата. Смятам, че това се явава и пречка за развиването на каквото и да е производство или бизнес в селото
– Какви мерки предприехте?
– Въпреки всичките срещи между кметството и електроразпределителното дружество ЧЕЗ, развитие за решаването на проблема няма. Имахме и среща с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Има частично изграждане на ново захранване към станцията във Верила, но все още не е пусната в експлоатация. Тъй като имаме помпена станция, когато токът спре, едновеменно с това спира и водата. За най-многолюдното село в България спирането на водата и тока е недопустимо.
Разрастването на Лозен през последните години не беше предвидено, както и потреблението, затова се стигна дотук. Силно се надявам в най-скоро време да се проведе среща, в която да участват всички засегнати институции, и най-после да се направи реална равносметка на ситуацията, след което да се определят срокове, в които да се приложат сериозни и бързи мерки.
– Може ли да посочите конкретни щети в развитието на бизнеса?
– Да, има такива случаи. Лошото електрозахранване наистина навреди на имиджа на Лозен като добро място за инвестиции. Хората, които вложиха пари в техника, се принудиха да наложи да инвестират и много средства за закупуването на агрегатори. Но за мен по-голямата беда са щетите в домакинствата – развалени хладилници, готварски печки, телевизири, а това никой не може да компенсира.
– Кандидатствате ли по европроекти?
– Лозен попада в административното деление на Столична община и поради тази причина не можем да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони (ПРСП). Интересен факт е , че Лозен е по-голям и като население и като територия от много градове в страната, но заради това деление не може да кандидатства самостоятелно по проекти. Това обаче не ни пречи да бъдем активни. Участвахме в програмата “Зелена София”, по която изградихме две детски площадки, както и много други проекти. Ако село Лозен бъде признато за селски район, то със сигурност ще се възполваме от проектите на ПРСР, чрез която смятам, че ще можем да се развивем в много отношения.
