В първия ден от новата година честваме един от големите християнски празници – Деня на Свети Василий Велики! На 1-ви януари църквата почита неговата памет, отбелязва и Обрезание Господне.
Свети Василий Велики е един от великите християнски мислители, философи и писатели. Той на дело реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката като полага основите на благотворителната християнска дейност. Василий, наречен Велики още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.
Спред народните вярвания празникът Васильовден се нарича Сурваки. Днес деца и млади мъже обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на дома. От своя страна домакините им даряват кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства.
Празничната трапеза е богата и блажна. Тя включва свинска пача и петел или пуйка, орехи, мед, жито и ошаф. Прави се баница с дрянови късмети. Масата задължително се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг/съпруга.
В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.
Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.
Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.
С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.
Честит имен ден на Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa!
