Паметник на загиналите във войните ще бъде изграден в Рила, обявиха от инициативен комитет в градчето. Мястото е определено – на площад „Дружба” .
Издадено е и разрешително за издигане на монумента, който ще е висок 2,3 м, с орнаменти по него и с бойно снаряжение от 1916 год. с музейна стойност. Автори на скулптурата са Здравец и Александър Хайтови – синове на големия писател Николай Хайтов.
До статуята ще има три колони от черен гранит, върху които ще бъдат изписани имената на загиналите в Руско-турската освободителна война, Балканските войни и Първата и Втората световна война. Засега са установени имената на 172-ма, които ще са върху монуманта.
Предвиден е и кът за отдих с тревна площ, с чешма и масивни пейки, както и модерно осветление.
Всички проблеми около изграждането на монумента са решени. Остава да се съберат необходимите около 48-50 хиляди лева. Върви и дарителска акция, каза зам.-кметът на общината Лазар Чавков. Проектът ще бъде представен на среща в четвъртък, в която ще учадства и кметът Рила четвърти мандат Георги Кабзималски.
От иницативния комитет имат амбицията да започнат изграждането на паметника през април догодина, а да го завършат до есента на 2018 год 176 са загиналите във войните от община Рила.
Това са хора от Рила и селата Смочево, Пастра, Падала и несъществуващото вече Бозовая. 9 са загиналите опълченци, 100 са хората, дали живота си в Балканската, а останалите – в другите две войни. Сред героите са Щерю войвода. Българин от Дебърско, Македония, участвал в опълчението, създал семейство в Рила, убит в Балканската война през 1912 г., който е бил личен приятел на Яне Сандански и Гоце Делчев.
От по-известните в списъка е и Начо Величков-Шопчето – участник в Руско-турската освободителна война, бил е първият адютант на Александър Батенберг. "90 от хората в списъка имат потомци в Рила. Искаме паметникът да се превърне в притегателно място за хората от Рила и туристите. Сега на 3 март няма къде да се поклоним, децата от училището няма къде да поднесат цвете”, мотивира начинанието шефът на инициативин комитет Васил Кабзималски.
Председателят на комитета е на 79 г., с корени от Рила. Живее в Благоевград и има 45 г. стаж на държавни служби. Васил Кабзималски съобщи още, че пише книга за рода си – „Родовата памет на фамилия Кабзималски”, обхващаща 3 века.
